Изведнъж той стана властен и много млад. Тя се отмести и протегна ръце. Той легна върху нея, после пъхна краката си между нейните и нежно се придвижи към девствената й ципа.
Нетърпелива и в очакване, тя улесни пътя му и го поздрави с добре дошъл. Настойчив и решителен, той се придвижи напред, потъвайки по-дълбоко в нея.
Пълнотата беше заместена от натиск и тя се опита да прикрие болката.
— Господи, ти си влажна. Готова и тясна, както и при първия път. Отпусни се, любима, и аз ще се опитам да действам внимателно.
— Не мога, Дръмонд.
— Тогава няма да споря. Вдигни коленете си и повдигни таза.
Тя го направи и в следващия миг беше пронизана от остра болка. Изстена и прехапа устни, докато чакаше да премине болката. После остана само пълнотата и неподвижността му. Гърдите му се повдигаха като мехове, а до ухото си тя чуваше забързаното му дишане.
— Дръмонд?
— Ако помръднеш дори и един мускул, ще ме лишиш от мъжествеността ми.
— Тогава какво да правя?
През стиснатите си зъби той отвърна:
— Каквото винаги си ми казвала да правя, когато достигнехме на този етап, въпреки че се кълна, възрастта е променила усещането от тебе.
Той лежеше неподвижно върху нея, все още силно възбуден, но доволен да спре за малко. И все още можеше да забележи, че е девствена.
Напълно объркана, тя се задоволи да го прегърне и да се наслаждава на красотата на телата им, преплетени във взаимна страст и удовлетворение. Любовта му щеше да последва, беше сигурна в това. Той я искаше и тя очевидно му доставяше удоволствие. С времето щеше да й прости и да забрави миналото. Щяха да споделят това легло и да изградят съвместно бъдеще. Щяха да прекарат заедно стотици вечери в компанията на приятели, а по-късно тя щеше да лежи в прегръдките му. Щяха да управляват имение, пълно с благоденствие и любов.
— Изглеждаш разсеяна — каза той.
Тя не можа да сдържи смеха си.
— Мислех, че си играя игрички с тебе.
— Престани с тази твоя игричка — прошепна той — и аз ще отведа и двама ни в рая.
С дълбоки, ритмични удари той я прекара през вихрушка от чувствено щастие, което премахна всичките й задръжки и я изпълни с еротични видения. Когато бурята премина в ураган, той повдигна краката й и проникна толкова дълбоко в нея, че сякаш докосна душата й.
— Предай се сега, момиче — прошепна дрезгаво той, — и потърси рая.
Обхваната от нарастващ екстаз, Джоана сграбчи раменете му и се отдаде на върховната наслада.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Девственица.
Дръмонд се взираше в жената, която спеше до него и се опитваше да отрече истината. Не можеше да бъде. Много добре знаеше кога се е любил с девственица и допреди няколко часа тази ангелски красива жена, която се представяше за Клеър Макуин, беше непорочна.
Непорочна? Двусмислена дума. Дали си е мислела, че няма да забележи? Да, и го беше опила с медовина, за да подсигури успеха си. Цяла седмица не бе преставала да го съблазнява, усмихваше се подканящо, когато го виждаше да поправя портата, приближаваше се толкова близо, че гърдите й докосваха ръката му, или пък го молеше да проверят заедно складовете — нещо, с което можеше да се справи отлично сама.
Тази вечер той подозираше някакъв нов номер и затова бе помолил Мег да разрежда питието му с вода. Сега знаеше защо бе искала да бъде замаян от алкохола. Беше мислила, че няма да забележи. Крайно наивно предположение. Обезчестяването на невинна жена беше запомняща се случка дори за хаймана като него.
Коя беше тя? Сестра или братовчедка на Клеър? Приликата беше неоспорима, дори и съпруг, който не е отсъствал седем години, можеше да я сбърка с Клеър. Но жена му се беше заклела, че няма семейство, на моменти дори беше получавала съчувствие за това, че бе отгледана като сираче в абатството Скарбъро.
Дали Клеър беше мъртва? Възможността го натъжаваше, защото момичето беше пионка в игрите на кралете. Дали Едуард Втори беше казал истината, когато твърдеше, че връзката между него и Клеър продължава? Дали Клеър беше скрита в някоя ловна хижа, където очакваше божественото благоволение? Дали беше оставила Алисдър на тази способна жена и бе заживяла като кралска любовница?
Дали все още му слагаше рога?
Би трябвало да плаче, да псува и да обръща мебели. Би трябвало да изхвърли тази жена от леглото си. Но не го правеше и това го изненадваше почти толкова, колкото и откритието, че жената под него беше девствена.
Беше я наричал курва. Жената до него не го беше приемала присърце, защото думите му не я нараняваха, тази жена не бе спала с младия Едуард Плантагенет, не и преди осем години. Никога и с никой друг. Освен Дръмонд Макуин.