Дали двете с Клеър бяха измислили този план? Дали Едуард играеше някаква роля в него? Дали мислеха Дръмонд за глупак, който ще повярва в измамата?
Отговорите на тези въпроси горяха в ума му като сигнални огньове в непрогледна нощ. Той се луташе в гора от объркване, но просветлението го беше намерило само.
Искаше да я огледа спокойно, да научи причината за всяко съмнение, да открие истината за всяко от подозренията си. Трябваше да намери доказателство.
Клеймото.
Беше се изгорила не за да скрие белега, а да прикрие липсата му. Той остави решението на този въпрос за по-късно.
Обърна се и изви глава, така че да вижда врата й. Тя измърка нежно и се сви до него. Влюбена жена, която живееше чужд живот.
Истината дойде рязко, като повей на хладен вятър върху трескава кожа.
Аз не съм твоята съпруга.
Не. Преди тази нощ тя не бе принадлежала на никой друг.
Тази непозната те обича, Дръмонд Макуин.
Гордостта му се разбунтува и той се опита да укроти гнева си. Тя беше заговорничила с Клеър, за да го измами. Кога беше започнал този дяволски съюз? Със сигурност преди години, защото Алисдър я наричаше „мамо“, а Бърти се обръщаше към нея със „скъпа приятелко“.
Коя беше тя?
Аз не съм жената, за която си се оженил.
Прекалено развълнуван, за да остане в леглото, Дръмонд стана и обу панталона си, но вниманието му продължаваше да бъде насочено към нея. Сърцето му заби по-силно, защото тя изглеждаше като обичана и задоволена жена. Прекрасната й коса беше красиво разпиляна, устните й бяха извити в тайнствена усмивка.
Тайна.
Той скръцна със зъби и взе наметката си от сандъка. Уви я около раменете си, измъкна се от стаята и отиде при бойниците. Но дори и на любимото си място не можа да намери покой.
Тя беше признала истината. На няколко пъти му беше казвала, че не е Клеър.
Аз не съм тази жена. Сега съм друга.
Коя е била? Какъв живот е зарязала, за да стане Клеър Макуин? И защо? При пристигането му го бе нарекла натрапник. Сигурно се е смяла на собствената си изобретателност. Дори това откритие не можа да го разгневи, защото тя обичаше да се смее.
Тя. Кое име повтаряше в сърцето си? Трябваше да открие, но как? Не можеше да я разкрие публично като натрапница. Клеймото на рамото й беше единственото му доказателство. Никой нямаше да повярва на думите му. По-скоро биха го обявили за ненормален и биха го тикнали в затвора.
Той погледна към селото и фермите зад него. Беше създала това имение от нищо, на мястото на блата и гори.
Тя. Жената, която смяташе по-добре от свещеник. Жената, чийто почерк беше подреден, уверен и непознат. Жената, която защитаваше слабите. Когато беше похарчила парите си, беше взела назаем от Ред Дъглас. Не Клеър, а девственицата, която Дръмонд беше дефлорирал тази нощ.
Никога повече нямаше да я нарече Клеър.
Коя беше тя?
Въпросът го прониза дълбоко.
Бърти знаеше за измамата й. Дали знаеше и някой друг? Не, не и Алисдър, нито пък брат Джулиан. Дръмонд беше готов да се обзаложи. Тя не можеше да изповяда греха за изневярата си, защото не го бе извършила.
Вратата към бойниците се отвори.
— Стана ми самотно без тебе.
Тя сякаш се носеше към него в нощния въздух. На слабата светлина изглеждаше като точно копие на Клеър Макуин. И все пак беше толкова различна от жената, за която се беше оженил, колкото глината от скалата. Тази жена имаше силен характер и чувство за лоялност към хората. Беше и лъжкиня.
Независимо от това сърцето му подскочи и въпросите замръзнаха на устните му. Накрая щеше да се разкрие. Ако се издадеше сега, никога нямаше да научи тайните й.
Той я взе в прегръдките си. Но не от обич, каза си той. Можеше да настине.
— Наистина сме едно цяло.
Облекчението й беше толкова голямо, че тя залитна и се хвана за него.
Да, усещането е страхотно.
Наистина? Беше го лъгала от самото начало. Виждаше колко глупав е бил да й вярва и сега търсеше предимство.
За да потвърди онова, което вече знаеше, той измисли случка, за да види реакцията й.
— Спомняш ли си следобеда, когато се любихме в сеновала над конюшнята на чичо ми?
— Ако кажеш на някого за това изпълнение, аз ще…
Умело измъкване, но тя имаше голям опит в избягването на неудобни въпроси. Освен това си служеше с лукавостта както майстор-стрелец насочва лъка си. Но сега Дръмонд беше господарят и възнамеряваше да се наслаждава на ролята.
— Какво ще направиш?
— Ще кажа на Алисдър, че смяташ да го заведеш в Лондон.
Реалността се намеси. В основата на сложния въпрос защо тази жена се преструваше, че е Клеър Макуин, беше Алисдър. Момчето нямаше вина и каквото и да се случеше между Дръмонд и тази жена, Алисдър винаги щеше да остане негов син. Животът им щеше да продължи.