— Добре! Е, това беше вече прекалено! — С развяти воали, дрънчащи гривни, порочно разкършила рамене и с ботуши, които изпускаха искри, прекрасната Бети закрачи към тълпата. — Кой каза това?
Хората се заотдръпваха от нея. Армии биха отстъпили в този миг. И там, самотен като изхвърлена от прилива медуза, стоеше дребен човечец, готов да се пържи във всепомитащия гняв на настъпващия Нобс.
— Нямах намерение да те обидя, о, гълъбоока…
— А, така ли? Значи ти приличам на кокошка в лицето, а? — Ноби стрелна украсена с гривни ръка и просна нещастника. — Още много има да учиш за жените, млади човече!
И понеже Ноби не би могъл да устои на вида на безпомощна жертва, малката Бети засили подкования си със стомана ботуш…
— Бети! — рязко каза Патрицият.
— O, да, ох, добре де, да. — Ноби махна пренебрежително към просналия се на пътя човечец. — Всеки значи може да ми нарежда какво да правя. И само защото съм жена, трябва да приемем безмълвно всичко, а?
— Не, просто не е редно да риташ хората в чатала — изсъска Колън, докато го дърпаше настрана. — Не изглежда добре.
Трябваше обаче да признае, че присъстващите жени изглеждаха очевидно разочаровани от това съкращаване на представлението.
— Освен това можем да разказваме много приказки и интересни истории! — извика Патрицият.
— Бети със сигурност може — промърмори Колън, за което беше изритан в коляното.
— И много чудни гледки можем да ви покажем!
— Бети със сигур… O-ох!
— Но засега ще потърсим сянката на онзи кервансарай…
— Какво ще правим?
— Отиваме на кръчма!
Тълпата започна да се разпръсква. От време на време някой хвърляше озадачен поглед към триото. Един от стражите кимна на Колън:
— Хубаво шоу. Особено онази част, когато дамата ви не си свали воалите…
Търти да бяга след колегата си още в мига, когато Ноби се извърна към него с изражение на Ангел на Отмъщението.
— Сержант — прошепна Патрицият. — Много е важно да научим настоящото местонахождение на принц Кадрам, разбираш ли? Хората в таверните говорят. Нека държим ушите си нащрек.
Таверната не отговаряше на представата на Колън за кръчма. От една страна — по-голямата част от нея даже си нямаше покрив. Арковидни стени ограждаха вътрешен двор. Една асма израстваше от огромна пропукана урна и се увиваше по стените над главите на хората. Тихо бълбукаше вода, и това не както в „Поправения барабан“ — защото барът е до клозетите, — а защото в центъра на плочника имаше малко фонтанче. И беше прохладно, много по-прохладно, отколкото на улицата, въпреки че асмата едва ли правеше много сянка.
— Сър, нямах представа, че можете да жонглирате — прошепна Колън на лорд Ветинари.
— Искате да кажете, сержант, че вие не можете?
— Не, сър!
— Колко странно. Това едва ли е някакво изключително умение. Човек просто трябва да съобрази големината и формата на предметите и къде ще паднат те. После само трябва да се внимава да заемат съответните места в пространство-времето.
— Вие сте адски добър, обаче, сър! Често ли се упражнявате?
— До днес въобще не бях и опитвал. — Лорд Ветинари улови смаяния поглед на Колън. — След Анкх-Морпорк, сержант, купчина летящи пъпеши представляват… маловажно препятствие.
— Удивен съм, сър!
— И освен това в политиката, сержант, е жизнено важно човек да знае къде е скрито пилето.
Колън повдигна леко феса си.
— Още ли е там?
— Изглежда е заспало. Ако бях на ваше място, нямаше да го будя.
— Ей, вие, жонгльорите! Тя няма право да влиза тука!
Те се огледаха. Човек с лице и престилка, на които сякаш беше изписано „барман“ най-малко на седемстотин езика, препречи пътя им. Държеше кана с вино във всяка ръка.
— Не е разрешено за жени — обясни той.
— И защо не? — попита Ноби.
— Жените не задават въпроси, освен туй.
— И защо не?
— Щото тъй е написано, затуй!
— Е, къде да отида тогава аз?
Барманът сви рамене:
— Един дявол знае къде ходят жените.
— Хайде, Бети — каза Патрицият. — Поразходи се наоколо и слушай внимателно какво говорят хората.
Ноби грабна чашата с вино на Колън и я гаврътна на един дъх.
— Не знам… — простена той. — Жена съм не повече от десет минути, а вече мразя тия свине, мъжете.
— Не разбирам какво му става напоследък, сър — прошепна Колън, когато Ноби се отдалечи достатъчно. — Обикновено не се държи така. Аз мислех, че клачианските жени изпълняват това, което им се нареди.
— Твоята жена изпълнява ли това, което й кажеш, сержант?
— Е-е, ами-и-и, очевидно е… че мъжът трябва да бъде господар в дома, винаги съм го казвал…