Бана кимнана Бети:
— Благодаря ти. Беше много… интересно. Но сега трябва да вървим. Беше толкова любезно от твоя страна да си поприказваш с нас.
— Ъ-ъх, ама не си отивай…
Само лек намек за парфюм остана да виси във въздуха. Бети погледна Колън.
— Понякога наистина ми се иска да те изритам по задника — изръмжа тя. — Първият ми проклет шанс от години, а ти…
Тя спря. Зад Колън надничаше тълпа от уплашени, но гледащи с неодобрение лица.
И всичко можеше да свърши другояче, ако някъде от висините не се беше разнесъл магарешки рев.
Откраднатото магаре лесно се беше измъкнало от повода на Ноби и беше започнало да се мотае в търсене на нещо за ядене. То неясно асоциираше вратата на обора си с вратите като такива и затова се намъкна в първата изпречила се пред него.
Вътре се извиваше тясно спираловидно стълбище, дисагите му бяха празни, а пък стъпалата никога не са тревожили магаретата, привикнали към улиците на Ал-Кхали. Единственото разочарование беше, че когато стигна до края на стълбището, все още нямаше сено.
— O, не! — изпъшка някой зад гърба на Колън. — Някакво магаре пак се е качило на минарето. Наоколо се разнесоха стонове.
— Какво страшно има в това? — попита Колън. — Както се е качило, така и ще си слезе.
— Ти не си ли виждал какво става? — попита един от компанията по маса. — Да не би да нямате минарета в Ур?
— Хъм…
— Но пък имаме доста магарета — обясни лорд Ветинари.
Тълпата избухна в смях, основно насочен към Колън. Един от мъжете посочи тъмната вътрешност на минарето:
— Гледай… Е, видя ли?
— Много тясно, вито стълбище — установи Патрицият. — Е, и?
— Горе няма място за обръщане. Всеки идиот може да качи магарето до върха на минарето. Но опитвал ли се е някой да накара животно да върви заднешком надолу по тъмни стъпала? Не може да стане.
— Явно има нещо в тези изкачващи се стъпала — обади се друг. — Привличат магаретата. Карат ги да си мислят, че на върха сигурно има нещо интересно.
— Последното направо го блъснахме от върха, нали така беше? — каза един от стражите.
— Да. То се разплеска — отговори другарят му по оръжие.
— Никой да не е посмял да блъска Валерия от където и да било! — озъби се Бети. — Ако някой само се опита, ще види дебелия край на… — Той спря, ужасна широка усмивка озари лицето му зад воала. — Исках да кажа, ще му подаря една голяма сочна целувка.
Няколко от мъжете в края на тълпата си плюха на петите.
— Е, сега, няма нужда да изгадняваш — каза стражарят.
— Наистина ще го направя.
Бети пристъпи напред. Уплашеният стражар раболепно се сви.
— Да ви идват някакви идеи какво да правим с животното, господа?
— На нас ли? — попита лорд Ветинари. — Страхувам се, че не. O, боже… изглежда, че ще се повтори оная работа в Джелибейби, нали, Ал?
— O, боже!
Колън лоялно закима. Тълпата или поне онази нейна част, която се чувстваше достатъчно отдалечена от Бети, започна да се подхилква. Ето това вече беше уличен театър.
— Не знам дали изобщо успяха да свалят оня човек от пилона — продължи Ветинари.
— O, свалиха по-голямата част — отвърна Колън.
— Глей сега к’во, глей сега к’во — забързано каза стражарят. — Ако вземем да му омотаем въже през корема…
— Да й омотаем… — изръмжа Бети.
— На нея, така де, и после…
— Трябват ти най-малко трима души за това, а горе няма място!
— Сър, имам идея — прошепна един от стражите.
— Аз бих действал бързо на твое място — посъветва го Колън. — Защото няма да можем още дълго да удържаме Бети.
Стражарите шепнешком поведоха спор.
— Много ще загазим, ако направим подобно нещо! Помниш ли всичките приказки, дето ни ги наприказваха за военното положение! Затова ги конфискуваха всичките!
— Никой няма да забележи, че липсва за пет минутки.
— Да, ама ако го загубим, ти ли ще се разправяш с принца?
— Хубаво, но по-лесно ли ще ти е да го обясним на нея?
Двамата едновременно се вторачиха в Бети.
— Освен това лесно се управляват — прошепна единият.
— Защо Валерия? — попита сержант Колън.
— Някакъв проблем ли имаш с името? — настоя Бети.
— Не! Не. Това е чудесно име за магаре, Н… Бети.
— Никой да не предприема нищо — заповяда единият от стражите. — Връщаме се веднага.
— Това пък за какво беше? — изпрати ги с поглед Колън.
— А, вероятно отиват да донесат килимче — предположи някой от тълпата.