Гласът му заглъхна бавно. След малко Ахмед се обади почти със съчувствие:
— Да, разкри ги.
— По дяволите!
— O, в някои отношения ти беше прав. На Ози първоначално е било платено в долари. След това някой е проникнал, като е внимавал повечето от счупените стъкла от прозореца да нападат от външната страна, и е подменил парите. И разхвърлял пясъка. Трябва да призная, че намирам това с пясъка за малко прекалено. Никой не е толкова загубен. Но те са искали да бъдат сигурни, че ще изглежда като нескопосан опит.
— Кой е бил?
— А, дребен крадец. Наричат го Боб-Боб Хардйойо. Дори не е знаел какво върши, с изключение на това, че някой се наема да му плати. Одобрявам твоя град. За достатъчно пари в него могат да се намерят хора за всяка работа.
— Но все някой трябва да му е платил.
— Човек, който го е срещнал в кръчмата.
Ваймс мрачно кимна. Удивително е колко много хора проявяват желание да започнат общ бизнес с човека, когото са срещнали снощи в кръчмата.
— Мога да си го представя.
— Видиш ли, ако дори страховитият Командир Ваймс, за когото дори и клачианските политици знаят, че е непреклонно почтен и чист човек, макар и малко не дотам интелигентен… Ако дори той твърди, че покушението е организирано от неговите хора… Нали светът гледа? Светът скоро ще разбере. Щото, ако започнем война заради някаква си скала в морето — човек се чувства някак неудобно. Край брега си имаме достатъчно канари. Но да започнеш война, защото някакви си чуждестранни кучета са убили мирния пратеник… Това, струва ми се, светът би приел и разбрал.
— „Не дотам интелигентен“? — повтори Ваймс.
— O, не се вкисвай чак толкова. Онова в посолството си беше чиста проба храброст.
— Беше си чиста проба кошмар!
— Е, в този случай разделителната линия е тънка. Но беше нещо, което не съм очаквал.
Черното топче на флипер-машината, която играеше в мозъка на Ваймс, уцели джоба.
— Но си очаквал пожара, така ли?
— Сградата трябваше да е на практика празна по това време…
Ваймс внезапно се хвърли напред. Ахмед се оказа прикован о отсрещната колона, ръцете на Ваймс здраво го стискаха за гърлото. Краката му ритаха във въздуха, без да намират опора.
— Жената щеше да изгори вътре!
— Беше… необходимо! — дрезгаво прошепна Ахмед. — Трябваше… някак да… им… отклоня… вниманието! Животът му… беше… в опасност, трябваше да го измъкна оттам! Не бях видял… жената, докато… не стана… прекалено късно… заклевам ти се!
През аления воал на гнева Ваймс усети леко бодване в коремната област. Той погледна надолу към ножа, който сякаш с вълшебство се появи в ръката на другия.
— Чуй ме… — прошепна Ахмед. — Принц Кадрам поръча убийството на брат си… Какъв по-добър повод би намерил, за да покаже… подлостта на любителите на наденица… от убийството на пратеника с мирна мисия…
— Да убива собствения си брат? И ти очакваш да повярвам на това?
— Писмата са били изпращани… до посолството… шифровани…
— На стария посланик? Не ти вярвам!
Ахмед замълча за момент.
— Ама ти май наистина не можеш да повярваш! Бъди щедър, Сър Самюъл. Наистина се дръж с хората като с равни. Дай на клачианците правото да бъдат гадни манипулативни копелета, а? На практика посланикът не е нищо повече от надут идиот. Анкх-Морпорк няма монопол върху този тип хора. Но неговият заместник получаваше пръв писмата. Той е един… амбициозен млад човек…
Ваймс отпусна хватката си.
— Заместникът ли? Хм-м-м… Почувствах, че е непочтен, още щом го зърнах!
— Подозирам, че първо си зърнал в него клачианец, но тъй или иначе схванах мисълта ти.
— А ти си знаел шифъра, така ли?
— Е, хайде сега! Не четеш ли бумагите на лорд Ветинари наопаки, когато стоиш пред бюрото му на аудиенция? Между другото, аз съм полицаят на принц Кадрам…
— Значи той ти е шеф, така ли?
— Кой е твоят шеф, сър Самюъл? Когато ножът опре до кокала?
Двамата стояха все още вкопчени един в друг. Ахмед хъхреше. Ваймс отстъпи.
— А писмата до посолството… взе ли ги?
— Разбира се! Както си бяха с печатите.
Ахмед се зае да разтрива врата си.
— Боже мой! Оригиналите?! Мислех си, че ще бъдат поставени под девет ключа!
— Бяха. В посолството. Но в бъркотията на пожара всички изнасяха по-важните документи. Беше много… полезен пожар.
— Заговор за братоубийство… е, поне в съда няма да имаш проблеми…
— Какъв съд? Кралят е съдията! — Ахмед седна. — Ние не сме като вас. Вие убивате кралете си.