— Въпреки че, — Ахмед подаде арбалетите на д’рега зад него, който му връчи заредено оръжие, — заради чувствителността на командир Ваймс прострелях единия в бедрото, а другия в ходилото. Все пак сме на мирна мисия. — Той се обърна към Ваймс: — Съжалявам, сър Самюъл, но е много важно хората да разбират в какви точно отношения са със мен.
— Тези двамата трудно ще те разберат.
— Ще оживеят.
Ваймс се приближи до вали.
— Хътхътхътхът, а? — прошепна му той. — Ти ми каза, че това означавало…
— Реших, че би било добър пример за всички нас, ако ти поведеш групата — прошепна Ахмед в отговор. — Д’регите винаги следват с готовност човек, който гори от нетърпение да се включи в боя.
Лорд Ръждьо излезе на слънце и се вгледа във Ваймс.
— Ваймс? Какво, по дяволите, правиш тука?
— Намирам се в крак със събитията, милорд.
Ваймс го отмести от пътя си и влезе в сянката на палатката. Там се намираше принц Кадрам, все още седнал зад масата. Имаше и голямо количество въоръжени мъже. Тези тука, мимоходом отбеляза Ваймс, не приличаха на обикновени войници. Имаха далеч по-закаления вид на лоялни телохранители.
— Така — започна принцът, — значи вие дойдохте тук под флага на мира, а носите оръжие?
— Ти ли си принц Кадрам? — попита Ваймс.
— И ти ли, Ахмед? — подхвърли принцът, без да го слуша.
Ахмед кимна, но не каза нищо. O, не, само не и сега, каза си Ваймс. Здрав като ремък и злонравен като оса, но в присъствието на своя крал…
— Вие сте арестуван — каза той.
Принцът издаде кратък звук — нещо между покашляне и смях.
— Аз съм какво?…
— Арестувам ви по обвинение в заговор с цел убийството на вашия брат. Впоследствие могат да бъдат предявени и други обвинения.
Принцът покри лицето си с длани и ги плъзна към брадичката си с движението на уморен човек, който се опитва да се справи с особено досадно положение.
— Господин?… — започна той.
— Сър Самюъл Ваймс, Анкх-морпоркска Градска стража. — представи се Ваймс.
— Е, добре, господин Самюъл, когато вдигна ръката си, тези мъже зад гърба ми ще ти прережат…
— Ще убия първия, който шавне — обеща Ахмед.
— В такъв случай вторият ще убие теб, предателю! — извика принцът.
— Да, обаче ще трябва да е изключително бърз — каза Керът и изтегли меча си.
— Да има доброволци за ролята на трети? — осведоми се Ваймс. — Някой?
Генерал Ашал помръдна, много бавно обаче, като вдигна ръка във въздуха. Телохранителите леко се поотпуснаха.
— Каква беше тази… лъжа, която изрекохте за някакво убийство?
— Побъркал ли си се, Ашал? — сопна се принцът.
— O, сир, преди да отречем тия гибелни лъжи, ние трябва да научим повече за тях.
— Ваймс, ти си луд — каза убедено Ръждьо. — Не можеш да арестуваш командир на армия!
— В действителност, господин Ваймс, струва ми се, че бихме могли — вметна Керът. — Както и цялата армия. Искам да кажа, не виждам защо да не може. Възможно е да ги обвиним в поведение, което вероятно би предизвикало нарушаването на мира, сър. Нали в края на краищата, войната е именно това.
Лицето на Ваймс се разкриви в маниакална усмивка.
— Харесва ми.
— Но ако трябва да бъдем справедливи, нашата — исках да кажа, армията на Анкх-Морпорк — също е…
— В такъв случай по-добре арестувай и тях — реши Ваймс. — Арестувай колкото се може повече. За конспирация, целяща да предизвика смутове — той започна да изброява на пръсти, — използване на специална екипировка за целите на престъплението, съпротива срещу органите на реда, заплашително поведение, умишлено размотаване, размотаване в шатра, ха, предприемане на пътешествие с цел извършване на престъпление, зловредно промъкване и пренасяне на укрити оръжия.
— Не съм сигурен, че последното… — започна Керът.
— Аз не ги виждам — натърти Ваймс.
— Ваймс, заповядвам ти да се вразумиш на секундата! — изрева лорд Ръждьо. — Колко дълго си стоял на слънце?
— Това го брой за неприлично поведение — обърна се към Керът Ваймс.
Принцът продължаваше да го гледа безмълвно.
— Нима мислиш сериозно, че можеш да арестуваш цяла армия? — попита той. — Да не би да разполагаш с по-голяма армия?
— Нямам нужда от такава — отговори Ваймс. — Силата е сила тогава, когато бъде приложена в правилната точка, така е казал Тактикус. А тука има една правилна точка — върхът на стрелата в арбалета на Ахмед. Подобна заплаха не би смутила един д’рег, но теб… Предполагам, че ти не разсъждаваш съвсем като тях. Нареди на мъжете си да сложат оръжие. Искам да чуя заповедта още сега.