— Влез!
Патрицият стоеше до прозореца. Седнали или прави, в кабинета бяха и останалите благородници. На Ваймс така и не му стана докрай ясно как се избират гражданските водачи. Те изглежда имаха свойството да се случват на мястото си. Като гвоздейче в подметката.
— А-а, Ваймс…
— Сър.
— Нека да не се гоним като зайци из храсталаците, образно казано, Ваймс. Как онзи човек се оказа на върха на кулата, щом вашите хора бяха проверили така внимателно всичко предишната нощ? С магия ли?
— Не бих казал, сър.
Керът, който гледаше втренчено право пред себе си, примигна.
— Вашите хора провериха Барбикан, предполагам?
— Не, сър.
— Не са ли?
— Не, сър. Аз я проверих лично.
— Ваймс, вие физически я проверихте, лично вие, така ли? — каза Богис от Гилдията на крадците.
Капитан Керът почувства в този момент мислите на Ваймс.
— Точно така… Богис — потвърди Ваймс, без да извръща глава. — Но… ние предполагаме, че някой се е промъкнал оттам, където прозорците са заковани с дъски и после е заковал дъските отново след себе си. Прахолякът се беше разместил…
— И вие не забелязахте ли това, Ваймс?
Ваймс въздъхна.
— Достатъчно трудно беше да разберем коя от дъските е била разкована и закована наново дори и при дневна светлина, Богис, а какво остава посред нощ.
„Не че и тогава успяхме — добави на себе си. — Добре, че Ангуа подуши миризмата.“
Лорд Ветинари седна зад бюрото си.
— Лошо положение, Ваймс.
— Да, сър?
— Негово височество е много сериозно ранен. И принц Кадрам, както научихме, е извън себе си от ярост.
— Те настояха да приберат брат му в посолството — обади се лорд Ръждьо. — Това си е оскърбление като по учебник. Като че в града нямаме добри хирурзи.
— Това, разбира се, е вярно — изрече Ваймс. — Много от тях биха могли и да го обръснат или подстрижат.
— Подигравате ли ми се, Ваймс?
— Разбира се, че не, милорд. Никъде по света хирурзите нямат толкова чисти дървени трици, с които да застилат пода на операционните си.
Ръждьо задържа погледа си върху него. Патрицият се покашля.
— Идентифицирахте ли убиеца?
Керът очакваше Ваймс да каже „предполагаемия убиец, сър“, но той отвърна:
— Да. Той е… той беше Ози Брънт, сър. В полицията го познаваме под това име. Живееше на Пазарната улица. Захващал се е със случайни работи за пари, отвреме-навреме. Падаше си нещо самотник. Не намерихме роднини или приятели. Провеждаме разследване.
— И това е всичко, с което вие, приятелчета, разполагате? — попита лорд Дауни.
— Отне ни известно време, докато го идентифицираме, сър — каза Ваймс хладно.
— И защо така?
— Трудно ми е да дам технически коректен отговор на този въпрос, сър, но трупът изглеждаше така, сякаш не е необходимо да му се сковава ковчег. Достатъчно би било да го поставят между две дъски.
— Сам ли е действал обвиняемият?
— Намерихме само един труп. И много нападала зидария наоколо, така че…
— Питам принадлежал ли е покойният към някаква организация? Да има доказателства, че е участвал в антиклачиански организации?
— Освен това, че се е опитал да убие клачианец? Разследването продължава.
— А бе, Ваймс, вие взимате ли насериозно тази работа?
— Назначил съм най-добрите си мъже за това разследване, сър. — „Кой изглежда притеснен?“ — Сержант Колън и ефрейтор Нобс. — „Кой изглежда облекчен?“ — Полицаи с опит. Опора на Стражата.
— Колън и Нобс? — повтори Патрицият. — Наистина ли?
— Да, сър.
Погледите им се срещнаха за миг.
— Ваймс, до нас достигат някои много заплашителни сигнали.
— Какво да кажа, сър? Видях някого на кулата, затичах се, някой пусна стрела по принца, след което аз намерих този човек в подножието на кулата, съвсем очевидно умрял, със счупения лък до себе си и голямо количество нападала зидария. Бурята предишната нощ вероятно е охлабила стените. Не мога да сътворя факти, които не съществуват, сър.
Керът наблюдаваше лицата около масата. Oбщото впечатление беше на облекчение.
— Самотен стрелец — подхвана Ветинари. — Идиот, който е имал зъб някому. Самоекзекутирал се е при опит за изпълнение на екзекуция. И, разбира се, доблестната намеса на нашата Стража вероятно е била единственото нещо, което е предотвратило фаталния изстрел.
— Доблестната намеса ли? — усъмни се Дауни. — Знам само, че капитан Керът се затича към официалните гости, и видях как Ваймс побягна към кулата, но, честно казано, странното ви поведение преди това, Ваймс…
— …което е без значение в момента — прекъсна го Ветинари и отново повиши леко глас, сякаш докладваше някому. — Ако Командир Ваймс не беше забавил шествието, онази отрепка е щяла да получи възможност за много по-точен изстрел. А при създалото се положение човекът се е паникьосал. Да… принцът вероятно ще приеме това обяснение.