— А-а, да — промълви Ветинари. — Както и да е, не виждам начин тези огромни дървени рамена да се натегнат достатъчно, без да се счупят…
— Ясеново и тисово дърво, ламинирани и свързани със специални стоманени болтове, — твърдо каза Леонардо. — Направих някои изчисления, ето — под скицата на дъждовна капка, отразяваща светлината. Чисто интелектуално упражнение, както сам разбирате.
Погледът на Ветинари пробяга по няколкото реда огледално изписан текст, деликатен като крачка на паяк.
— Да, разбира се — унило се съгласи той и остави листа. — Споменавал ли съм ти, че политическата отношения между нас и Клач са изключително напрегнати? Принц Кадрам се опитва да настъпва прекалено бързо. Има нужда да консолидира собствената си позиция. Разчита на някаква подкрепа, която в момента е доста неясна. Научих, че срещу него се готвят доста заговори.
— Нима? Е, хората правят и такива работи — отбеляза Леонардо. — Случайно напоследък изследвах паяжините и, знам, че това ще ви заинтересува — здравината им, сравнена с тази на стоманена нишка със същата дебелина, е многократно по-голяма. Не е ли невероятно?
— Какво оръжие може да излезе от това? — попита Патрицият.
— Моля?
— O, нищо. Просто си разсъждавах на глас.
— Но вие дори не сте докоснал чая си — разочарова се Леонардо.
Ветинари огледа стаята. Тя беше пълна с… неща. Навити рула хартия, стари картонени модели, форми, които изглеждаха като скелети на древни чудовища. Едно от скритите достойнства на Леонардо, от гледна точка на Ветинари, беше обхватът на неговите интереси. Не че се отегчаваше бързо от онова, което правеше. Леонардо не изглеждаше да се отегчава от каквото и да е. Но тъй като той се интересуваше от всичко във Вселената едновременно, крайният резултат често беше експериментално устройство за дистанционно изкормване на хора, което скоро се превръщаше в тъкачен стан и свършваше живота си като инструмент за измерване на специфичната гравитация на сиренето.
Леонардо се отплесваше лесно — точно като коте. Да вземем например оная работа с летящите машини. И досега от тавана висяха чифт гигантски прилепови криле. Патрицият беше повече от доволен и го остави да си играе с идеята колкото си иска, защото беше очевидно, че никой човек на света няма да е в състояние да маха достатъчно бързо с ръце.
Нямаше нужда да разсейва Леонардо. Той си се разсейваше самичък достатъчно пълноценно. Идеята за летящите машини завърши с изобретяването на специален поднос, който да позволява на човек да се храни, докато си лети.
Самата невинност. И все пак винаги, ама винаги ще се намери някаква частица от мозъка му, която нахвърля скиците на такива измамно безобидни машини с облаците дим и педантично номерираните им схеми…
— Какво е това?
Ветинари посочи друга драскулка. Тя представляваше човек, държащ в ръцете си голяма метална сфера.
— O, просто играчка, нищо особено. Показва как могат да бъдат използвани необичайните свойства на някои иначе безполезни метали. Те не обичат да бъдат стискани. И се взривяват при натиск. Много зрелищно.
— Ново оръжие…
— Разбира се, че не, милорд! Естествено, че е невъзможно да се използва като оръжие! Мислех си, че би могло да намери приложение в минната индустрия.
— А, така ли…
— Когато се наложи да се премести някоя планина.
— Кажи ми — започна Ветинари, като отмести настрана купчината листа, — случайно да имаш някакви роднини в Клач?
— Не ми се вярва. Семейството ми е живяло в Куирм от много поколения.
— Слава богу. Но… тези клачианци са много умни хора, не мислиш ли?
— O, те фактически са написали учебниците по много от дисциплините, които ние сега изучаваме. Да вземем например фината металургия…
— Металургията… — Патрицият въздъхна уморено.
— И алхимията, разбира се. „Principia Explosia“ на Афир Ал-кема се смята за фундаментален труд повече от столетие.
— Алхимията, казваш — повтори Патрицият още по-мрачно. — Сяра и така нататък…
— Именно.
— Но доколкото разбирам от думите ти, тези фундаментални открития са били направени преди немалко години.
Ветинари звучеше като човек, напрягащ се да съзре светлина в края на тунела.
— Разбира се! Бих се изненадал, ако оттогава не са отбелязали съществен напредък! — произнесе Леонардо да Куирм щастливо.