— Тогаз искам да ми предплатите за идна седмицъ — каза хазяйката. — И никакви мърляви чужбински привички. Туй е къща с традиции — добави тя, в противоречие с очевидното.
— Първо искаме да видим стаята — отсече Колън.
— А, и придирчиви били, на всичкото отгоре!
Тя ги поведе нагоре по стъпалата. Стаята, така фатално овакантена от Ози, беше малка и гола. Няколко дрехи висяха на гвоздеи по стените, а купчина мазни хартии и кесийки свидетелстваше за това, че Ози, формално погледнато, не се хранеше на улицата.
— Чии са тези вещи? — попита сержант Колън.
— O, на човека преди вас, той… напусна. Аз го предупреждавах, че ако не си плаща, ще го изгоня. Ще ги изхвърля, преди да се нанесете.
— Не се притеснявайте, ние ще ви избавим от тях — услужливо предложи сержант Колън. Порови из кесията си и извади два долара. — Заповядайте, госпожице…
— Госпожа Спент — натърти тя и ги изгледа накриво. — Вие и двамата ли ще живеете тука или какво?
— Не-е, аз съм само придружител — усмихна се приветливо Колън. — Младежът едва отпъжда жените, когато те почувстват сексуалния му магнетизъм.
Госпожа Спент изгледа остро шокирания Ноби и пъргаво изхвърча от стаята.
— Това пък защо трябваше да го казваш?
— За да я разкарам някак си.
— Ти нарочно се будалкаш с мене, само защото аз преживявам емоционален… кажгоде!
— Това беше само шега и нищо повече, Ноби. Просто шега!
Ноби надникна под тясното легло.
— Ха! — извика той изотдолу, забравил отведнъж всички емоционални кажгиде-та.
— Какво има там? Какво има там? — попита Колън.
— Прилича ми на пълното течение на „Лъкове и амуниции“! И… — Ноби измъкна на светло друга купчина лошо отпечатани списания, — това е „Наемен войник“, само погледни! И „Практически обсадни оръдия“…
Колън прелисти страниците на много еднаквите списания, на които еднакво изглеждащи мъже държаха еднакви оръжия за човекоубийство.
— Човек трябва да не е наред, за да чете по цял ден подобни неща — отбеляза той.
— Да-а — промълви Ноби. — Ей, не го прибирай тоя от миналия август, че го нямам. Чакай, тука отзад има още една кутия…
Той изпълзя заднешком, като изтегли обемиста кутия след себе си. Беше заключена, но евтината ключалка поддаде, когато я напънаха. Отвътре проблясваха сребърни монети. Много-много сребърни монети.
— Олеле! — възкликна Ноби. — Е, сега загазихме.
— Това са клачиански пари, не виждаш ли! Понякога ми ги връщат вместо половин долар. Виж, на всичките има от техните завити буквички!
— Е, сега много яко загазихме — уточни Ноби.
— Не, не, не, това е Улика, която ние разкрихме след внимателно Проучване — каза сержант Колън.
— И ще се превърне в перото на честта, забучено на шлемовете ни, и няма грешка, само господин Ваймс да научи!
— Колко смяташ, че има тука?
— Приличат на стотици и стотици долари. Това са много пари в Клач. При тях можеш да си живееш царски само за долар на година.
— Аз всъщност не Проучвах много внимателно — произнесе със съмнение в гласа Ноби. — Просто надникнах под леглото.
— Да-а, но това е, защото си обучен — обясни Колън. — Средностатистическият цивилен няма да разсъждава по същия начин като тебе, нали? Ах, ето че всичко започва да придобива смисъл.
— Започва ли? И защо клачианците ще му дават пари, за да застреля клачианец?
Колън се почеса по носа:
— Политика — тайнствено отговори той.
— А-хаа, политика. Да, добре, политика. Разбирам. Политика. Ясно. Е, и?
— Ами това е — каза Колън, като се почеса от другата страна на носа.
— Защо си бъркаш в носа, сержант?
— Аз се почесвам! — отвърна Колън сурово. — За да покажа, че съм навлязъл в проблема.
— Че си навлязъл в носа си ли? — бодро се учуди Ноби.
— Това е пак някоя от непочтените лукави игрички на клачианците.
— Да ни плащат на нас, за да ги убиваме? — изненада се Ноби.
— Гледай сега — те плащат на някой от нашите да утрепе техния благородник тука, след което ни пращат лигава протестна нота, в която казват: „Вие затрихте нашия голям вожд, вие, чуждоземни братовчеди на кучетата, това означава война!“ Прекрасно извинение.
— Трябва ли му на човек извинение, за да започне война? Тоест, за какво му е? Не може ли просто да каже: „Вие има много пари и много земя, но аз има голям меч, така че — давай насам веднага — храспрас!“ Аз така бих направил — допълни военният стратег Ноби. — И дори това няма да го кажа, преди да съм нападнал.
— Е, да, щото не разбираш от политика. Вече не може да се прави така. Слушай ме какво ти казвам, на този случай отгоре е изписано „политика“. Затова старият Ваймс ме сложи мене да го разследвам. Политика е това. Младият Керът добре се оправя, но тук има нужда от опитен човек в света на деликатните политически ситуации.