— Поне чесането по носа го докарваш много добре. Аз най-често не уцелвам.
Ноби се безпокоеше, че нещо не е наред. Ако не носът му, то поне малкият орган, който тласкаше кръвта му из тялото, казваше, че нещата не изглеждаха наред. В живота на Ноби нищо не беше наред, така че усещането му беше добре познато.
Той огледа голите стени и грубия дъсчен под.
— Има пясък по пода.
— Друга Улика, значи — зарадва се Колън. — Тука са влизали клачианци. В Клач друго може да няма, но пясък има достатъчно. Нанесли са го със сандалите си.
Ноби отвори прозореца. Излизаше на полегат покрив. Човек би могъл бързо да се скрие сред лабиринта от комини.
— Може би е влязъл оттука, сержант — осмели се да предположи.
— Добра идея, Ноби. Запиши това. Доказателство, оставено поради небрежност и щуране наоколо.
Ноби надникна през прозореца.
— Фред, виж, отвън има посипани стъкла…
Сержант Колън се присъедини към него на прозореца. Едно от стъклата беше счупено и по керемидите отвън блещукаха парченца.
— Това също е Улика, нали? — попита Ноби с надежда.
— Със сигурност — отговори сержант Колън. — Виждаш ли как стъкълцата са нападали от външната страна на прозореца? Всеки знае на коя страна се чупят стъклата, като ги удариш. Явно оня е тренирал с лъка и е стрелял по грешка в прозореца.
— Това е много умно, сержант.
— Това е то, разследването. Работата не е само да гледаш нещата. Трябва и да разсъждаваш, Ноби.
— Сесил, сержант.
— За тебе съм Фредерик, Сесил. Хайде, мисля, че обхванахме тука проблема. Да вървим. Старият Ваймс ще получи рапорт като слънце.
Ноби погледна още веднъж към счупения прозорец. Покривът отсреща допираше до един много голям склад и за момент Ноби се улови, че не разследва, а просто мисли напрегнато, но след това му просветна, че неговото мислене е като на ефрейтор и по нищо не може да се мери със сержантското мислене на Колън, така че той запази своите мисли за себе си.
Докато се изнизваха надолу по стълбите, госпожа Спент ги наблюдаваше с подозрение през процепа на вратата си в края на коридора, готова да я затръшне при първата поява на някакъв сексуален магнетизъм.
— Даже си нямам на представа откъде да го взема тоя сексуален магнит… — мърмореше той. — А тя даже не се изсмя.
„…Също така отидохме до магазините за лъкове на Занаятчийската улица и показахме иконограмата на човека от «Бърли и Силен-в-ръката», който удостовери, че това е той, т.е., горепосочения лък е изработен от…“
— O, боже…
Устните на Ваймс леко мърдаха, докато четеше. Погледът му премина на следващата страница.
„…Също така, в допълнение към Клачианските пари може да се каже, че един от техните хора е бил там, поради защото, т.е., поради пясъка по пода…“
— И все още е имал пясък по сандалите си? — промърмори Ваймс. — Мили боже.
— Сам?
Ваймс надигна поглед от четивото си.
— Супата ти ще изстине — напомни му лейди Сибил от далечния край на масата. — Държиш тая лъжица във въздуха вече пет минути по часовник.
— Извинявай, скъпа.
— Какво четеш?
— O, просто един малък шедьовър.
Ваймс остави настрана рапорта на Фред Колън.
— Интересен ти е, така ли? — попита малко кисело лейди Сибил.
— Практически е несравним. Единственото, което не са успели да открият, са шепа фурми и камила, скрита под възглавницата…
С известно закъснение брачният му радар засече определен хлад, лъхащ откъм солницата и оцетника.
— А-а, хмм… нещо не е наред ли, мила?
— Сам, можеш ли да си спомниш кога за последен път вечеряхме заедно?
— Във вторник, май?
— Това беше на годишната вечеря, давана от Гилдията на търговците.
Ваймс сбърчи вежди:
— Но ти нали също беше там?
Недоловимата промяна в настроението на собственичката на приюта за дракони му подсказа, че това не е бил верният отговор.
— И след това незабавно побягна да оправяш работата с бръснарския салон на Блестящата улица.
— Суини Джоунс — изрече Ваймс. — Какво очакваше да направя? Та той ги убиваше хората, Сибил! Единственото, което бих могъл да кажа в негова защита е, че не го е правил нарочно. Просто е много калпав в занаята…
— Но защо ти трябваше да ходиш?
— Полицаят трябва да е нащрек денонощно, скъпа.
— Но само при тебе е така! Подчинените ти си изработват десетте часа и толкова. Ти си този, който непрекъснато е на работа. Не е добре за здравето ти. По цял ден търчиш по дела, а когато нощем се събудя, намирам само студено празно място до себе си…