— Но как можеш да объркаш двете думи?
— Ами разликата е само една мъничка точица в правописа, сър, доколкото разбирам. И някои настояват, че всъщност е наплюто от муха.
— Значи те воюват с векове, само защото някаква муха е наплюла неподходящо място?
— Можеше и да е по-зле — увери го Керът. — Ако беше попаднала мъничко по-наляво, тогава думата щеше да се превърне в „ликьор“.
Ваймс отново поклати глава. Керът ги разбираше тези работи. А аз знам как да си поръчам виндалу. Пък и то се оказа, че на клачиански думата означавала „вкиснали-хрущяли-за-надменни-чуждоземски-идиоти“.
— Иска ми се да знаехме повече за Клач…
Сержант Колън се почеса заговорнически по носа.
— За да познаваме врага си ли, сър?
— О-о, аз врага добре го познавам — заяви Ваймс. — Исках просто да науча повече за клачианците.
— Командир Ваймс?
Стражите се огледаха. Ваймс присви очи.
— Ти си от хората на Ръждьо, така ли?
Младият мъж отдаде чест.
— Казвам се лейтенант Хорнет, сър. — Той се поколеба. — Хъм-м… Негова светлост ме изпрати да ви попитам дали вие и вашите старши офицери бихте били така добри да отидете в двореца в удобно за вас време.
— Тъй ли? Това ли бяха наистина думите му?
Лейтенантът реши, че откровеността е единствената възможна политика.
— Всъщност, сър, той каза: „Доведи Ваймс и лентяите му тука на секундата!“
— O, тъй ли било?
— Зън-зън-зън! — изпищя ликуващо тъничък глас откъм джоба му. — Часът е точно единайсет вечерта!
Портата се отвори, преди Ноби да почука.
— Да, това съм аз! — сопна му се жената.
Ноби все още стоеше със замръзнала протегната ръка.
— Ъ-ъ-х… вие ли сте госпожа Кейк?
— Да, но го правя само срещу заплащане.
Ръката на Ноби не помръдна.
— А… ама вие можете ли да предсказвате бъдещето?
Те останаха вторачени един в друг за секунда. После госпожа Кейк се тупна няколко пъти с юмрук по ухото и примигна.
— Пусто да опустее! Пак съм си забравила включени екстрасензорните възприятия. — Погледът й се разфокусира, докато си повтаряше мислено разговора. — Мисля че оправихме работата. — Тя огледа Ноби и подсмръкна. — По-добре влизай. Внимавай къде стъпваш, че килимът току-що съм го изпрала. И мога да ти отделя само десет минутки, щото варя зеле оттатък.
Въведе ефрейтор Нобс в тясната си гостна, почти изцяло заета от голяма кръгла маса със зелена покривка на нея. В средата на масата имаше кристално кълбо, недобре скрито под розова плетена кукличка с пола-кринолин.
Госпожа Кейк махна на Ноби да седне. Той се подчини. Миризмата на зеле се носеше из стаята.
— Един познат в кръчмата ми каза за вас — смотолеви той. — Била сте медиум.
— Ще ми кажеш ли все пак какъв ти е проблема? — прекъсна го тя и го огледа. За да затвърди усещането, че говори по лични наблюдения, а не по предсказания, добави: — Тоест, за кой от проблемите си би искал да научиш повече?
Ноби се покашля:
— Ами-и… той е малко… знаете… интимен въпрос. Сърдечни проблеми, такива работи.
— Замесена ли е жена? — внимателно произнесе госпожа Кейк.
— Ъ-ъ… надявам се. Какво друго виждате?
Госпожа Кейк видимо си отдъхна.
— Просто исках да науча дали ще срещна някое момиче — продължи Ноби.
— Разбирам. — Тя сякаш сви рамене с лице. Не беше нейна работа да учи хората за какво да пилеят парите си. — Хубаво. Имаме бъдеще за десет пенса. Това е каквото се вижда. И имаме десетдоларово бъдеще. Това е, което ще получиш.
— Десет долара ли? Че това е повече от седмичната ми заплата! По-добре ми гадайте за десет пенса.
— Мъдро решение. Дай лапа.
— Длан — поправи я Ноби.
— И аз това казах.
Госпожа Кейк разучи протегнатата ръка на Ноби, без да я докосва.
— Кога ще започнеш да стенеш, да подбелваш очи и други такива работи? — попита Ноби, който се стараеше да получи максималното за своите десет пенса.
— Няма да се наложи — отвърна тя, без и да го поглежда. — Тези неща са… — Приближи още лице и остро изгледа Ноби. — Ти да не си играеш с тая ръка?
— Моля?
Госпожа Кейк смъкна кринолинената кукла от кристалното кълбо и се вторачи в глъбините му. След малко поклати глава.
— Не зная, сигурна бях… А, това ли било! — Тя прочисти гърло и заговори по-разбрано. — Господин Нобс, виждам ви заобиколен от мургави девойки на някакво горещо място. Смеят се и разговарят с вас… всъщност една от тях тъкмо ви предложи питие…
— И никоя не ме навиква или нещо подобно? — попита Ноби омаян.
— Не ми изглежда да е така. — Госпожа Кейк също беше доста изненадана. — Изглеждат ми направо щастливи.