— Виждате ли някакво… привличане между нас?
— Кои са те?
— Знам ли. Очаквах вие да ги познаете, щом вие ги виждате.
Въпреки доста загрубелия си с годините характер, тя не можеше да не почувства накъде бият въпросите на Ноби, и намекна:
— Някои от девойките… сякаш са готови за венчило, но…
— А, добре — отговори Ноби, без да промени изражението на лицето си.
— Ако не разбра какво точно ти казвам…
— Да де. Венчило. Разбира се. Да.
Госпожа Кейк се предаде. Ноби й отброи десетте пенса.
— И ще стане скоро, така ли? — попита той.
— O, разбира се. Не мога да виждам надалече в бъдещето само за десет пенса.
— Щастливи девойки… — повтори на себе си Ноби. — Венчило. Определено си струва да се помисли върху това.
След като той си замина, госпожа Кейк се върна при кристалното кълбо и навъртя предсказанията за десет долара просто от любопитство и за удоволствие, след което се смя на видяното до края на следобеда.
Ваймс беше само наполовина изненадан, когато вратите на Залата на плъховете се разтвориха и там, начело на масата, беше седнал лорд Ръждьо. Патрицият го нямаше.
Той беше само наполовина изненадан. Което ще рече — отгоре изплува мисълта: „Странно, а аз смятах, че този човек не можеш да го поместиш оттука и със стенобитно оръдие…“ Но по-дълбоко — в мрачните нива на съзнанието му, където слънчевата светлина проникваше рядко, си помисли: „Естествено. В такива времена точно хора като Ръждьо изплуват на повърхността. Все едно да разръчкаш блато с пръчка. Изскачат големите мехури и се разнася воня.“ Въпреки това отдаде чест и каза:
— Виждам, че Лорд Ветинари е заминал на почивка.
— Ваймс, лорд Ветинари тази вечер сдаде поста си. Временно, разбира се. Само докато трае извънредното положение.
— Тъй ли?
— Да. И трябва да отбележа, че той очакваше известна критичност от ваша страна по повод това му решение, затова ме помоли да ви предам това писмо. Можете сам да се уверите, че е подпечатано с личния му печат.
Ваймс погледна плика. Наистина носеше официалния печат на Патриция, но…
Той срещна погледа на лорда и всяко подозрение отпадна. Ръждьо не би могъл да хитрува по този начин. Хора като него имаха собствен нравствен кодекс и някои неща просто бяха под достойнството им. Те можеха да притежават цяла улица, където хората по къщите да живеят скупчени като хлебарки, а хлебарките да живеят като царе и не виждаха нищо нередно в това, но лорд Ръждьо по-вероятно би умрял, преди да изпадне дотам, че да фалшифицира държавния печат.
— Разбирам, сър. Викали сте ме?
— Командир Ваймс, налага се да заловите клачианския представител в града ни и да го тикнете в затвора.
— По какво обвинение, сър?
— Ние сме в навечерието на война с Клач. Наистина ли не разбирате?
— Не, сър.
— Говорим за шпионаж. Дори за саботажи от тяхна страна. И ако трябва да бъда откровен с вас… в града ще бъде обявено военно положение.
— Да, сър? И какво представлява това положение? — попита Ваймс, като гледаше право напред.
— Разбирате много добре!
— Това от оня тип положение ли е, сър, дето се вика „Стой!“ преди да стреляш, или от другия?
— Аха. Разбирам. — Ръждьо се изправи и се наклони напред над масата. — Харесва ти да… остроумничиш пред лорд Ветинари и по някаква причина той проявява снизхождение към това. От друга страна обаче, аз ги познавам твоя тип хора.
— Моя тип ли?
— Така, като аз виждам нещата, улиците са пълни с престъпници. Нелицензирани просяци, нарушители на обществения ред… но вие изглежда си затваряте очите за всичко това. Мислите си, че имате по-възвишени идеали. Но от вас не се изисква да имате идеали, командир Ваймс. Вие сте ловец на крадци и нищо повече… Надсмивате ли ми се, Ваймс?
— Просто се опитвах да не си затворя очите.
— Вие изглежда смятате, че законът е като някакъв светъл лъч в небето, който не се поддава на контрол. И грешите. Законът е това, което ние кажем, че ще бъде. Няма да прибавям „Разбрахте ли?“, защото добре зная, че разбирате и нямам намерение да споря с вас. Отдалеч познавам второразредната фуражка.
— Второразредна фуражка ли? — безпомощно попита Ваймс.
— Командир Ваймс — продължи лордът, — щеше ми се да избегна това, но последните дни разкриха удивителна поредица от осъдителни ваши грешки. Принц Куфурах беше прострелян, а вие бяхте безпомощен да предотвратите нещастието или поне да заловите криминално провинилия се. Тълпите продължават да сноват насам-натам необезпокоявани из града, дори научих, че един от вашите сержанти е обявил, че ще застреля невинен човек в главата. До знанието ни беше доведено и че своеволно сте арестувал невинен бизнесмен със семейството му и сте ги заключил в килиите без каквото и да е основание.