Ваймс чу как Колън тежко си пое дъх. Но това сякаш ставаше някъде много далеч. Той можеше да почувства как цялата реалност се разпада покрай него, само съзнанието му остана да се рее, пляскайки с криле към розовото небе, където нищо нямаше особено значение.
— Трябва да възразя, сър. Той беше задържан по обвинението, че продължително време е бил клачианец. Не искате ли да постъпя по същия начин и с останалите?
— И ако това не ви стига — продължи Ръждьо, — казано ни беше нещо, на което при други обстоятелства трудно бих повярвал, дори когато става дума за непоследователен в действията си човек като вас. По-рано тази вечер вие сте нападнал двама клачиански стражи, които с нищо не са ви провокирали. Стъпил сте незаконно на клачианска територия, нахлул сте в женски покои, отвлякъл сте двама клачианци от леглата им, наредил сте унищожаване на клачианско имущество и… като цяло, държал сте се много унизително.
Какъв смисъл имаше да спори, питаше се Ваймс.
— Двама клачианци ли, сър?
— Изглежда принц Куфурах е бил отвлечен, Ваймс. Трудно ми е да повярвам, че дори вие сте способен на подобно нещо, но клачианците явно ви подозират. Видян сте да влизате незаконно в техен имот. Очевидно сте измъкнал безпомощна жена от леглото й. Имате ли какво да отговорите на тези обвинения?
— Имаше пожар, сър.
Лейтенант Хорнет пристъпи напред и зашепна нещо. Лорд Ръждьо омекна малко.
— Добре. Много хубаво. Появиха се някои смекчаващи вината обстоятелства, Ваймс, но от политическа гледна точка вие сте взел възможно най-неправилното решение. Не мога да си представя какво може да се е случило с принца, но честно казано на вас май ви доставя удоволствие да влошавате нещата още повече.
„Можете ли да се катерите, господин Ваймс?“
Не пророни и дума. Другият човек беше преметнал нещо обемисто през раменете си…
— Отстранен сте от длъжност, командир Ваймс. Стражата преминава под прякото командване на този съвет. Това разбрахте ли го? — Ръждьо се обърна към Керът: — Капитан Керът, много от нас са чували… добри отзиви за вас и съгласно възложения ми пост аз ви назначавам за изпълняващ длъжността командир на Градската стража…
Ваймс затвори очи. Керът прилежно отдаде чест.
— Не! Сър!
Ваймс зяпна.
— Така ли? — Ръждьо втренчи за секунда поглед в Керът и леко сви рамене. — Добре тогава… лоялността е хубаво качество. Сержант Колън?
— Сър!
— При така създалите се обстоятелства и тъй като сте най-опитният подофицер, а освен това сте бил на военна служба и все пак имате някакъв военен опит — вие ще поемете командването на Стражата, докато трае… извънредното положение.
— Не, сър!
— Това беше заповед, сержант.
По челото на Колън избиха капки пот.
— Не, сър!
— Сержант!
— Ако искате, можете да си я заврете вашата заповед в задника, сър! — извика Колън отчаяно.
И още веднъж Ваймс зърна млечно-белия поглед на Ръждьо. Лордът не изглеждаше изненадан. Знаеше, че един прост сержант не би посмял да му отправи такова нагло предизвикателство и просто изключи Колън от непосредствената си Вселена.
Погледът му за кратко се спря върху Детритус.
„Не знае как да разговаря с тролове“ — сети се Ваймс. И още веднъж се впечатли по същия мрачен начин от способността на Ръждьо да решава проблемите. Той ги забравяше.
— Кой е старшият ефрейтор на Стражата, сър Самюъл?
— Трябва да е ефрейтор Нобс.
Комитетът се спогледа. Избухна стихия от полугласни препирни, в която думите „…нагъл дребен врабец…“ бяха неколкократно повторени. Накрая Ръждьо се изправи отново.
— Следващият по старшинство?
— Нека да помисля… следващ е ефрейтор Силен-в-ръката — отговори Ваймс. На душата му беше неочаквано леко.
— Може би той ще се окаже човек, който разбира от заповеди.
— Той е джудже, идиот такъв!
И едно мускулче не помръдна върху лицето на лорда. Значката на Ваймс лекичко звънна, когато той внимателно я положи на масата.
— Нямам намерение да търпя повече това — меко каза той.
— О-о, значи предпочиташ да бъдеш цивилен?
— Полицаите са си цивилни, породист плъх такъв!
Умът на Ръждьо отхвърли звуците, които ушите му нямаше как да са чули.
— Оставете и ключовете от оръжейницата, сър Самюъл. — Връзката издрънча върху масата. — Още някой ще прави ли безсмислени жестове?
Сержант Колън измъкна почернялата си значка от джоба и беше леко разочарован, че тя не издрънча силно, когато се удари в масата. Затова пък отскочи и счупи чаша с вода.