— Тук ще е добро място да стоварим десанта — посочи той с бастунчето си.
Адютантът му се опита да помогне.
— Това е заливът Ел Кинти. Най-близката до нас точка от Клач, сър.
— Именно! Можем да го достигнем за нула време.
— Много добре, сър — каза лейтенант Хорнет, — но… не смятате ли, че врагът може и да ни очаква там? Не е ли прекалено очевидно място за стоварване на десант?
— Не е толкова очевидно за опитния военен стратег, господине! Те няма как да ни очакват там, именно защото мястото е прекалено очевидно, разбирате ли?
— Искате да кажете, сър… ако те си мислят, че само пълен идиот би могъл да акостира там?…
— Правилно! А те знаят, че ние не сме пълни идиоти, господине, следователно това би било последното място, на което биха ни очаквали да пристигнем, разбирате ли? Те ще ни очакват някъде, да речем — той забучи бастунчето си в пясъка, — тук.
Хорнет погледна по-отблизо. На отсрещната страна на улицата някой започна гръмовно да бие барабан.
— O, Еритор ли имате предвид? Доколкото знам, сър, там има защитено от вятъра заливче за акостиране и за два дни поход можем да се озовем в сърцето на империята им.
— Именно!
— Докато ако акостираме на Ел Кинти, ще трябва най-малко три дни да се влачим из пясъчните дюни, за да стигнем до Гебра, който е град-крепост…
— Именно. Широки неограничавани пространства! Там е, където ще можем да се упражняваме в изкуството на водене на война. — Лорд Ръждьо извиси глас над думкането на барабана. — Така са устроени нещата, млади човече. Една решителна битка. От едната страна сме ние, от другата — клачианците. ТАКА СА УСТРОЕНИ НЕЩА… — Той захвърли гневно бастунчето си. — Кой, по дяволите, вдига този ужасен шум?
Адютантът се приближи към прозореца.
— Някой пак набира доброволци, сър.
— Но ние всичките сме се събрали тука!
Адютантът се поколеба, както обикновено става с приносителите на лоши вести в присъствието на раздразнителни военачалници.
— Ваймс е там, сър…
— Какво? Ваймс набира доброволци за Стражата?
— Всъщност… не, сър. За фронта. Ъ-ъ, на флага му е изписано „Бързоходците на Сър Самюъл Ваймс“, милорд…
— Арогантността на този човек не познава граници. Върви и… Не, аз ще отида!
Насред улицата вече се беше събрала тълпа. В центъра й се извисяваше грамадата на полицай Дорфл, а ключовото качество за един голем е, че когато блъска барабан, не се намират много желаещи да го помолят да престане. Освен може би лорд Ръждьо, който го доближи с широка крачка и с един замах изтръгна палките от ръцете му.
— Наса-а-а-а-м! В „Бързоходците на Ваймс“ има всякакви видове същества! — викаше сержант Детритус, който не виждаше събитията, разиграващи се зад гърба му. — Научавате занаят! Научавате се на самоуваж… уваж… уважение! И чудна униформа ви се дава плюс всичките ботуши, които можете да подносите — глей к’во ми пише на знамето!
— Какво означава този шум? — извика Ръждьо, като захвърли самоделното знаме на земята. — Ваймс няма право да върши всичко това!
Една фигура се отлепи от стената, откъдето досега само наблюдаваше шоуто.
— Знаеш ли, по-скоро ми се струва, че имам право — каза Ваймс. Той подаде на лорд Ръждьо лист хартия. — Всичко е написано тука, милорд. С референции и цитати от най-големите авторитети, в случай че все още имате някакво съмнение.
— Цитати — за какво?
— За правата на рицарите, милорд. По-скоро — за отговорностите на рицарите, колкото и смешно да звучи това. Повечето се оказаха пълни глупости като например обикаляне на града, възседнал един от онези огромни коне, със завески отстрани на седлото и други такива, но едно от задълженията е, че във времена на нужда рицарят е задължен да сбере и издържа — ще ми се смеете, като чуете това — полк от въоръжени мъже! Никой не беше по-изненадан от мене, когато го прочетох, вярвайте ми! Изглежда, че нямам друг избор освен да събера момците. Разбира се, по-голямата част от Стражата вече се записаха доброволци, знаете как стават тия работи — дисциплинирани момчета са, горят да поемат своя дял от отбраната на града и с това ми спестиха сума ти главоболия. Освен Ноби Нобс, който каза, че ще почака до четвъртък, за да събере достатъчно бяла перушина и да си напълни матрака.