Леонардо започна да отупва джобовете си един по един.
Полицаите в един момент осъзнаха, че човекът, който ги плени, се беше поспрял, за да поправи дизайна на оръжието си и им го беше подал, докато се бърка за отвертка. Подобно нещо определено не се случваше всеки ден.
Ноби безмълвно пое ракетата от ръцете на Колън и я напъха в тръбата.
— За какво е това чуканче тука, господине?
— O, това е спусъкът — отговори Леонардо. — Който, както можете да забележите, се удря в кремъка и…
— О-о, добре.
Последва кратък изблик на пламъци и всичко се обгърна от черен лютив пушек.
— O, боже! — възкликна Леонардо.
Стражите се обърнаха бавно, като хора, които се страхуват от предстоящата им гледка. Ракетата беше прелетяла цялата алея и беше влязла през прозореца на крайната къща.
— А, да!… Трябва да поставя надпис „С този край напред“ върху изстрелващото устройство. Смятам, че ще е важна предохранителна мярка в новия дизайн, — отбеляза Леонардо. — Значи… къде съм си мушнал бележника със записките?…
— Мисля, че ще е по-добре да се омитаме. — Колън отстъпваше припряно. — Много бързо.
В къщата беше избухнал облак от конфети и звезди за забава на мало и голямо, но не и на трола, който тъкмо отваряше входната врата.
— Така ли? — вметна Леонардо. — Ако това, от което имаме нужда, е по-висока скорост, аз съм проектирал една много интересна схема за двуколесно…
По негласно споразумение стражниците го подхванаха под мишниците, вдигнаха го от земята и се втурнаха да бягат.
— O, боже! — възкликна Леонардо, понесен с гърба напред към края на алеята.
Стражниците се шмугнаха в една пресечка, след това пъргаво и със завиден професионализъм претичаха следващите няколко. Накрая облегнаха Леонардо на близката стена и предпазливо надникнаха да видят какво се случва в отсрещния край на алеята.
— Чисто е — докладва Ноби. — Тръгнаха в обратна посока.
— Добре — каза Колън. — Докъде бяхме стигнали? Вие може и да сте гений, господин Да Куирм, но що се отнася до заплашване на хората със сила, сте също толкова полезен, колкото надуваема дъска за мятане на стрелички.
— Изглежда малко преиграх — съгласи се Леонардо. — Но ви умолявам да тръгнете с мен. Бях останал с впечатлението, че воини като вас биха се подчинили само на силата на оръжието…
— Да де, ние сме воини — поласка се сержант Колън. — Но…
— Ей, да ти се намира още някоя от онез ракетки?
Ноби с мъка нарамваше тръбата. В очите му трепкаше особеният блясък на дребничкия човек, докопал се до много, много голямо оръжие.
— Може и да ми се намират някъде — отговори Леонардо. Блясъкът в неговите очи беше този на природно невинния човек, който се опитва да лукавства. — Защо не дойдете с мен да проверите сами? Разбирате ли, наредено ми беше да ви намеря на всяка цена.
— Подкупваш ли ме? — каза Ноби. — Това звучи… приятно.
Той присви око зад окуляра на тръбата и започна да издава свистящи звуци като от изстрелващи се снаряди.
— Кой ти нареди да ни намериш? — попита Колън.
— Лорд Ветинари.
— Патрицият има нужда от нас?
— Да. Той каза, че притежавате някои специални качества, които ви правят незаменими.
— В палата ли трябва да отидем? Чух, че го били изгонили оттам.
— O, не. Всъщност, хм-м… чака ни на, хм-мм… доковете…
— Специални качества, значи?
— Ей, сержант… — започна Ноби.
— Не сега, Ноби — важно го спря Колън. — Време е и ние да получим признание, разбираш ли. Опитните офицери — те са гръбнакът на въоръжените сили.
— Кой е гръбнак?
— Говоря за нас. Мъжете със специалните качества.
Ноби кимна, но с видима неохота. В много отношения той имаше далеч по-просветлен поглед върху света от старшия си офицер и тези „специални качества“ неясно го смущаваха. Да бъдеш избран за някаква мисия заради своите „специални качества“ беше равносилно да станеш доброволец. И в края на краищата какво им беше толкова специалното на „специалните качества“? Медузите имаха специални качества.
— Под прикритие ли ще работим? — поинтересува се Колън.
Леонардо примига.
— Виж сега… да-а, можем да приемем, че има определен елемент на „под“ в задачата ни. Да, наистина.
— Сержант…
— Стой мирен, ефрейтор! — Колън дръпна Ноби към себе си. — Под прикритие означава, че няма да те намушкат или застрелят — прошепна му. — А кое е най-важното нещо, което професионалният войник не иска да го сполети?
— Да бъде намушкан или застрелян — отговори автоматично Ноби.