В момента той някак си не беше склонен да вярва в съществуването на митични морски чудовища, особено такива, които говореха на езика на Анкх-Морпорк, но пък вярваше, че на света има ужасно много неща, за които не е и чувал.
В далечината можеше да зърне светлинката на другия кораб. Не изглеждаше да ги настига. Това го безпокоеше далеч по-силно.
В мрака на нощта 71-часовия Ахмед протегна ръка зад рамото си и рязко измъкна ятагана от ножницата му.
Над главата му главното корабно платно се издуваше и проскърцваше на вятъра.
Сержант Колън беше наясно, че се сблъсква с един от най-опасните моменти в цялата си кариера.
Но нищо не можеше да направи. Нямаше никаква възможност за бягство.
— Хм-м… ако добавя тука В, А и М… — Пот се стичаше по розовите му бузи. — …ще мога да използвам З-то, за да направя „избягвам“. Ъ-ъ… с което печеля, а-а, хм-м… Лен, как ги беше нарекъл сините квадратчета?
— „Триж Стойността На Отгатната Буква“ — услужливо отговори Леонардо да Куирм.
— Много добре, сержант — каза лорд Ветинари. — Вярвам, че това ви извежда на челна позиция.
— Ъ-ъх… и аз вярвам, че е така, сър — хлъцна сержант Колън.
— Както и да е, виждам, че за мен сте оставил единствено да използвам буквичките Н, Е и С, П, O, С, O, Б, Е, Н — продължи Патрицият, — което неочаквано ме пренася върху квадратчето „Триж Стойността На Цялото Слово“ и, подозирам, ме поставя в позиция да спечеля играта.
Сержант Колън изпусна с облекчение въздуха от дробовете си.
— Чудесна игра, Леонардо — одобри Ветинари. — Как каза, че се нарича?
— Кръстил съм я „Играта Направи Думички От Буквите, Които Са Били Размешани Преди Това“, милорд.
— Ах. Да. Очевидно. Много добре.
— Ъх, а аз събрах три точици — промърмори Ноби. — Знам такива хубави думички, дето не ми разрешихте да използвам.
— Сигурен съм, че възпитаните хора не биха желали да научат тези думи — каза строго Колън.
— Можех да взема десет точки за онова „хлъц“.
Леонардо се огледа.
— Странно. Мисля, че спряхме да се движим…
Той се протегна и отвори люка. Влажната нощ нахлу, понесла звука на гласове някъде съвсем наблизо над главите им. Отекваха гръмко, както става, когато звукът се носи по вода.
— Варварска клачианска реч — установи Колън. — Какво си дърдорят?
— Кой племенник на калта е прерязал такелажа? — започна лорд Ветинари, без да поглежда нагоре. — Не само въжетата, ами погледни и платното… дръж сега, помогни ми…
— Не знаех, че говорите клачиански, милорд.
— Нито думица — съгласи се лорд Ветинари.
— Но вие току-що…
— Не, не съм — отрече спокойно лорд Ветинари.
— А-а… добре…
— Къде се намираме, Леонардо?
— Ами-и, звездната ми карта е малко поостаряла, естествено, но ако почакате до изгрева на слънцето, а аз съм изобретил устройство за определяне на позицията спрямо слънцето, и сглобих също така часовник с удовлетворителна точност…
— Къде се намираме в момента, Леонардо?
— Ъ-ъ… по средата на Кръглото море, както подозирам.
— По средата ли?
— Доста наблизо, бих казал. Вижте, ако мога да измеря скоростта на вятъра…
— Значи Лешп би трябвало да се намира някъде наоколо?
— O, да, аз бих…
— Добре. Откачи ни от този очевидно закъсал кораб докато все още сме под прикритието на тъмнината, и на сутринта ще искам да видя тази земя, дето създава само проблеми. Междувременно предлагам всички да поспим.
Сержант Колън не успя да се наспи. Отчасти понеже на няколко пъти се буди от странни скърцащи звуци от предната част на лодката, сякаш някой режеше или цепеше нещо, отчасти защото водата продължаваше да се кондензира по тавана и да капе във врата му, но най-вече защото това неочаквано затишие му позволяваше да обмисли собственото си място в цялата ситуация.
На няколко пъти, когато се будеше, той виждаше Патриция, прегърбен над рисунките на Леонардо да Куирм — мършав силует на светлината на свещта — да чете и да си води записки…
Той се намираше в непосредствената компания на човека, от когото се боеше дори Гилдията на убийците, на друг човек, готов да будува цяла нощ, за да изобрети часовник, който да го събуди на сутринта, и трети човек, за когото не беше известно да си е сменял бельото.
И всичко това ставаше насред океана.
Опита се да погледне на всичко това откъм светлата му страна. Каква беше причината да мрази лодките? Фактът, че можеха да потънат, нали така? Но тази лодка поначало беше построена, за да потъва. И на човек не му се налага да гледа как вълните се издигат и спускат, когато те са тъй или иначе над главата му.