Корабът отново цопна във водата.
— Капитан Дженкинс?
— Да?
— Защо само си играете с руля? И без това кормилото не стига до водата!
Пуснаха колелото на руля. То се завъртя бясно за момент и спря, зеленият пожар го погълна в себе си.
После заваляха торти.
Стражниците се опитваха да се настанят уютно в трюма, но като че срещаха известни затруднения. Нямаше нито една част от пода, която веднъж на всеки десетина секунди да не се превръща в стена.
И въпреки това някой хъркаше.
— Как може някой да спи в такова време? — каза Редж Шу.
— Капитан Керът може — отговори Веселка, която беше заклинила брадвата си в стената и се държеше за нея.
Керът се беше завързал в ъгъла. От време-навреме си мърмореше нещо на сън и се размърдваше.
— Като дете. Да ме утрепеш, ако мога да проумея как го постига — отбеляза Редж Шу. — Всяка минута това корито ще се разпадне.
— Да, ама туй що те притеснява? — попита Детритус. — Нали вече си умрял?
— Е, и? Да не искаш да свърша на дъното на морето, затънал до коляно в китови изпражнения? Знаеш ли колко време ще трябва да се влача долу из тъмното, докато стигна до вкъщи? Да не говорим за проблемите, дето биха ми ги създали акулите, ако решат да ме ядат.
— Аз не бих се побоял. Съгласно завета на Мезерек, рибарят Нонпо прекарал четири дни в стомаха на гигантска риба — изрече полицай Визит.
В последвалата тишина бурята отекна с особена сила.
— Това чудо ли е било? — попита Редж Шу накрая. — Или рибата е имала лениви черва?
— По-добре се замисли за състоянието на безсмъртната си душа, вместо да остроумничиш — хладно отговори Визит.
— Състоянието на моето безсмъртно тяло е това, което ме тревожи понастоящем… — започна Редж.
— Имам една брошура, която ще ти донесе съществен… — каза Визит.
— Достатъчно голяма ли е, за да я сгънем на корабче, което да ни спаси всичките?
Полицай Визит се зае да разгъва смачканото книжле.
— Да, всъщност, метафорично погледнато, достатъчна е…
— Корабът няма ли спасителни лодки? — бързо попита Веселка. — Сигурна съм, че видях лодки, като се качвахме.
— Да-а… спасителни лодки — проточи Детритус.
— Някой да иска сардина? — попита Веселка. — Успях да отворя една консерва.
— Спасителни лодки — повтори тролът замислено. Звучеше като някой, който тъкмо е открил горчива истина. — Да не изглеждат като… големи тежки неща, дето само ни бавят?…
— Да, именно, спомням си, че имаше — каза Редж.
— Да-а… имаше няколко. Значи туй били спасителните лодки, а?
— В края на краищата можем да намерим някой по-тих залив и да пуснем котва.
— Да-а… котва — подсмръкна Детритус. — Едно такова желязно нещо с големи куки отстрани ли?
— Разбира се!
— Тежко такова едно?
— Очевидно!
— Ясно. Ами… хм-м-м… ние го пуснахме преди доста време, щот беше тежко… сега няма да ни върши много работа.
— Едва ли. — Редж Шу хвърли един поглед през люка. Небето представляваше мръсен жълт чаршаф, кръстосван от огнени дири. Бурята продължаваше да тътне. — Чудя се колко ли е паднал барометърът.
— Чак до дъното — каза тролът потиснато. — Можеш да ми вярваш.
В природата на д’регите беше да отварят вратите внимателно. В общия случай от другата страна се намираше враг. Рано или късно.
Ахмед видя нашийника да се валя на пода, тъкмо до малкото фонтанче вода, което се плискаше направо от дъното, и изруга под нос.
Изчака за момент, след това предпазливо бутна вратата навътре. Тя изтропа в стената.
— Няма да те нараня — каза той на сумрака. — Ако исках, досега да си…
На нея й се искаше да е в кожата на вълк за това, което последва. Един вълк като нищо би се справил с човека пред себе си. В кожата на вълка тя лесно би могла да го победи, но щеше да се чувства нервна и изплашена. Като човек можеше да надмогне чувствата си. Като вълк — вероятно не. Щеше да извърши грешни неща, паникьосани неща, животински неща.
Тя го блъсна силно, като скочи върху него от гредите на тавана със задно салто. Трясна вратата и врътна ключа.
Ятаганът проби дъските като горещ нож — масло.
Близо до нея някой тежко си пое дъх. Тя се завъртя, и срещна погледите на двама мъже с мрежа в ръцете. Те биха я хвърлили върху вълка. В никакъв случай не бяха очаквали да видят гола жена. Внезапната поява на съблечена жена винаги предизвиква трескаво преосмисляне на непосредствените планове и намерения.