— Това, което всъщност се случва е, че всичката синя кожа на рамото ти се е подменила пак със синя кожа. Виж татуировките и на останалите хора.
— Значи аз имам татуировка като на другите хора ли?
— Хъм-м… да.
— Удивително. Щото тя си изглежда като да си е моята. С кръстосани кинжали и надпис „WАМА“.
— WАМА ли?
— Трябваше да е „МАМА“, но аз припаднах и Нед Губерката не забелязал, че съм легнал на обратно.
— Би могъл да погледне все пак…
— Той също беше много ядосан. Щото, знаеш сержант, то не си е работа, ако човек не си спомня как са му я направили.
Леонардо и Патрицият се взираха в подводния пейзаж.
— Какво ли гледат? — полюбопитства Колън.
— Леонардо непрекъснато бръщолеви за някакви йероглифи — отговори Ноби. — Какво са йероглифите, сержант?
Колън се поколеба, но само за кратко.
— Вид молюски, ефрейтор.
— Хей, ти всичко знаеш, сержант! — възкликна възхитен Ноби. — Значи йероглифите живеят по тия места? А ако се гмурнем повече, ще намерим ли дъноглифи?
Имаше нещо смущаващо в усмивката на Ноби. Колън предпочете да не навлиза в дискусия.
— Не се прави на тъпак, Ноби! „Дъноглифи“! Боже опази!
— Извинявай, сержант.
— Всеки знае, че в тия води не се въдят дъноглифи.
Няколко любопитни сепии се загледаха озадачено след тях.
Корабът на Дженкинс се беше превърнал в истинска плаваща развалина.
Няколко платна бяха станали на парцали. Такелажът, както и другите неща, чиито моряшки имена Ваймс откза да запемети, се валяха по палубата или се влачеха във водата зад кораба.
Наблюдателят на върха на мачтата сви длани пред устата си като тръба и се надвеси надолу:
— Земя на хоризонта!
— Това и сам го виждам — каза Ваймс. — Наложително ли е да вика така?
— Носи щастие — отговори Дженкинс, докато се взираше през леката мъглица. — Но вашите приятели не са се насочили към Гебра. Чудя се накъде ли отиват?
Ваймс се взря в бледожълтеникавото петно на хоризонта и се обърна към Керът.
— Ще я приберем, не се тревожи.
— Аз всъщност не се тревожа, сър, въпреки че съм изключително загрижен.
— Ъ-хъм… добре. — Ваймс безпомощно махна с ръка. — Всички ли са на крак и здрави? Хората ни са в добро настроение, надявам се?
— Навярно ще им повдигнете духа, сър, ако им кажете няколко думи.
Кошмарният отряд на Анкх-морпоркската Градска стража се строи на палубата, като примигваше към слънцето. О, богове. Заобиколен от необичайните заподозрени. Едно джудже, един човек, който се мислеше за джудже и разсъждаваше като ученик по етика, едно зомби, един трол, аз и о, не, един религиозен фанатик.
Полицай Визит отдаде чест.
— Позволете да доложа, сър.
— Казвай — изръмжа Ваймс.
— За мене е удоволствие да докладвам, сър, че нашата мисия е благословена от бога, сър. Имам предвид дъжда от сардини, който ни помогна в нужда, сър.
— Само малко огладняхме, чак пък нужда…
— С цялото ми уважение, сър — твърдо продължи Визит, — божественият модел е твърдо залегнал, сър. Да така е. Когато сикулитите били преследвани из пустошта от офлърианските митолити, сър, те се хранели с дъжда от божествени бисквити, сър. Шоколадови, сър.
— Съвсем естествено явление — намеси се полицай Шу. — Вероятно са били отнесени от силен вятър, който е духал край някоя сладкарница…
Визит му хвърли студен поглед и продължи:
— И мурмурианците, когато били изтласкани в планините от племената на Мискмик, не биха оцелели, сър, ако не е бил магичният дъжд от слонове…
— От слонове ли?
— Е, само един слон, сър — съгласи се Визит. — Но се е разплескал на много парчета.
— Съвсем естествено явление — пак вметна полицай Шу. — Вероятно някой слон е бил вдигнат по прищявка на природата…
— И когато започнали да гинат от жажда в пустинята, сър, Четирите племена на Кханли са били споходени от съвсем неочакван и абсолютно свръхестествен дъжд от дъжд, сър.
— Дъжд от дъжд, — повтори Ваймс като хипнотизиран от сляпата убеденост на Визит.
— Съвсем естествето явление — присмя се Редж Шу — Вероятно водата се е изпарила от океана, била е издухана от вятъра, кондензирала се е около капкови зародиши когато е преминала през студен въздух и… е заваляло… — Той се запъна и добави сърдито: — Както и да е, това не го вярвам.
— Тъй че… кое конкретно божество помогна в нашия случай? — попита Ваймс с надежда.
— Веднага, щом имам яснота по въпроса, сър, ще ви информирам — увери го Визит.
— Хъм-м… много добре, стражник, благодаря ти. — Ваймс отстъпи крачка назад. — Няма да ви лъжа, че задачата ни е лесна. Но нашата мисия е да намерим Ангуа и онова копеле Ахмед и да изкопчим истината от гърлото му. Което за съжаление означава, че трябва да го последваме през собствената му страна, с която сме във война. Това ще постави нови препятствия на нашия път. Но перспективата да бъдем заловени и измъчвани до смърт не трябва да ни обезсърчава, нали?