— Аха… като някакъв вид земеделие.
— Правилно! Но ако насадиш търговците, те няма да растат толкова добре.
Ваймс усети, че става все по-студено, откакто слънцето се скри. Много студено. Той се примъкна към огъня.
— Защо го наричат 71-часовия Ахмед? — попита.
Приглушените разговори спряха. Внезапно всички очи се вторачиха в Джабар, с изключение на онова, което се беше загубило в сенките.
— Не е много дипломатично — каза Джабар.
— Ние го преследвахме и внезапно попаднахме на вашата засада. Изглежда…
— Нищо не знам.
— Защо не искаш да… — започна Ваймс.
— Хм, сър — припряно се намеси Керът. — Това не би било особено мъдро от ваша страна, сър. Вижте, аз разговарях с Джабар, докато вие… си почивахте. Става дума за нещо политическо, доколкото разбрах.
— Че кое не е?
— Принц Кадрам се опитва да обедини цял Клач.
— Като го влачи към века на Плодния Прилеп, а той пищи и се дърпа ли?
— Да, да, сър, как?…
— Просто налучках. Продължавай.
— Но е срещнал проблем.
— Какъв проблем?
— Ние сме — каза гордо Джабар.
— Нито едно от племената не е възхитено от идеята му, сър — продължи Керът. — Те винаги са се биели помежду си, а сега повечето от тях се бият с него. Исторически погледнато, сър, Клач не е толкова империя, колкото кавга.
— Той ни казва, че трябва да се изучим. Да се научим да плащаме данъци. Ние не искаме да ни учат как се плащат данъци — заяви Джабар.
— Значи вие мислите, че се борите за свободата си? — попита Ваймс.
Джабар се поколеба и погледна към Керът. Размениха няколко кратки реплики на клачиански. Керът обясни:
— Това е доста труден въпрос за един д’рег, сър. Разбирате ли, думата „свобода“ за тях е същата, като думата „битка“.
— Доста полезен език имат…
Ваймс се почувства по-добре в хладния въздух. Измъкна омачкания и влажен пакет пури, взе въгленче от огъня и дръпна силно.
— Значи… принцът си има сериозни проблеми у дома. Дали Ветинари знае за това?
— Има ли камилски лайна из пустинята, сър?
— На тебе атмосферата май ти влияе — отбеляза Ваймс.
Джабар изквака нещо. Хората около огъня се изсмяха.
— Хм… Джабар каза, че камилите наистина серат из пустинята, сър, в противен случай вие не бихте имал с какво да запалите пурата си, сър.
И още веднъж Ваймс почувства, че е подложен на обстоен оглед. Бъди дипломатичен, натякваше му Ветинари. Той пое още веднъж дълбоко от пурата.
— Обогатява вкуса — сподели. — Напомни ми да взема малко за вкъщи.
Спечели още няколко неохотно дадени точки от клачианците.
— Човек на кон дойде и ни каза, че трябва да се бием с чуждестранните кучета…
— Това сме ние, сър — услужливо обясни Керът.
— …защото сте откраднали някакъв остров, който бил под морето. Но нас това какво ни интересува? Нищо лошо не сте ни направили, но пък мъжете в Ал-Кхали, дето си мажат брадите с олио, тях не ги траем. И го пратихме да си ходи обратно.
— Целия ли? — попита Ваймс.
— Ние не сме варвари. Той беше просто ненормален. Но задържахме коня му.
— А 71-часовия Ахмед ви каза да задържите нас, така ли?
— Никой не нарежда на д’регите какво да правят! За нас е удоволствие да бъдете наши гости!
— А кога ще стане удоволствие за вас да ни пуснете да си ходим? Когато Ахмед ви каже ли?
Джабар се загледа в огъня.
— Няма да разговарям с него. Той е нечестен и лукав и не може да му се има доверие.
— Но пък вие сте д’реги!
— Да! — Джабар тупна отново Ваймс по гърба. — Това си го знаем!
Клачианският рибарски кораб доближи на миля две пристанището, когато на капитана му се стори, че внезапно е започнал да се движи по-леко по водата. Може би полипите по дъното са се отчупили и са паднали, предположи капитанът.
Когато корабът се изгуби във вечерния здрач, от морските дълбини се подаде странна закривена в края тръба, която се завъртя около оста си със скърцане и спря, щом фокусира брега.
Далечен кух глас възкликна:
— O, не…
Друг кух глас каза:
— Какво има, сержант?
— Погледни през това нещо!
— Окей. — Последва пауза: Вторият гласец възкликна: — O, по дяволите!…
Това, което стоеше на котва в пристанището на град Ал-Кхали, не беше просто флота. Това беше флотата на флотите. Мачтите приличаха на плуваща гора.
Някъде в дълбините дойде редът и лорд Ветинари да погледне през перископа.
— Колко много кораби. За толкова кратко време. Колко добре е организирано всичко. Много добре организирано. Човек би си помислил… удивително добре организирано. Както казва народът: „Ако желаеш война, готви се за война“.