Стаите бяха на един и същ етаж и можеше да влиза и излиза, когато си иска, изплъзвайки се на шпионите, които дьо Краон със сигурност щеше да пусне след него. Корбет нареди на Ранулф и Хърви за нищо на света да не излизат от двореца и да му съобщят веднага, ако се случи нещо подозрително или необичайно. Преписвачът изглеждаше доволен от това, но прислужникът се цупи часове наред, когато разбра, че не му е разрешено да обиколи парижките вертепи, известни със своите проститутки. При последното си посещение Ранулф беше вкусил от това удоволствие и сега бе разочарован, че не може да поднови старите си познанства.
Бързо се приспособиха към живота в двора. Корбет разбра, че французите ще му дадат официална аудиенция, едва когато моментът назрее. Получаваха храна от килера и кухните, понякога вечеряха в голямата зала под копринени балдахини и между гоблени, извезани с белия кръст на Лотарингия или сребърната френска лилия. Корбет постоянно се опитваше да разбере какво става — откъслеците от клюки, слуховете, повтарящите се новини можеха да бъдат подредени в една въображаема картина.
Скоро той разбра, че ще бъде по-трудно, отколкото си беше мислил. Дьо Краон или някой още по-високопоставен беше дал строги заповеди: с английските пратеници трябваше да се отнасят любезно, да им се оказва някакво гостоприемство, но да не им се правят никакви отстъпки и да не се споделят с тях клюки. Остроумията и опитите на Корбет да поведе интелигентен разговор биваха незабавно пресичани, дори бързият и непринуден език на Ранулф, завоалираните му комплименти и блестящо чувство за хумор не пожънаха очаквания успех сред прислужничките от двореца.
Знаеха и че ги следят, поради което Хърви изпадна в такава паника и нервно напрежение, че Корбет се умори да го успокоява. Въпреки пъстротата, блясъка и разкошните ярки костюми на рицарите и различните по ранг прислужници, в двореца витаеше атмосфера на злоба и стаена опасност. Корбет знаеше, че виновникът за нея не е дьо Краон, а самият Филип — крал, който се гордееше, че знае и най-дребното нещо, което става в кралството му.
Дните се влачеха. През по-голяма част от времето писарят слушаше хора в кралския параклис или жадно ровеше из редките книги и ръкописи на дворцовата библиотека. Крал Филип се гордееше с културата си и Корбет с радост откри, че френското злато е закупило творби на Аристотел от ислямските преписвачи в Испания и Северна Африка. Удоволствието му се нарушаваше от факта, че трябва да държи вечно под око Ранулф, чието неспокойно бродене из двореца можеше да се окаже заплаха за сигурността им. Корбет знаеше, че са в безопасност, докато спазват строгия протокол на пратеници. Ако го нарушаха, французите с право щяха да кажат, че са надвишили правата си и кралят щеше да ги накаже, както реши.
Един ден, около седмица след пристигането им, Ранулф се втурна задъхан на тавана, за да им съобщи, че е открил в двореца други англичани. Отначало Корбет реши, че е се е смахнал и прие думите му като плод на въображението му в резултат на многото вино или принудителната самота. Но докато Ранулф описваше какво е видял, стана ясно, че говори истината и навярно е срещнал някои от заложниците, които Филип беше поискал, след като английската армия в Гаскония се беше предала. Корбет реши, че си струва да ги посети и прислужникът му с радост го отведе при тях. Всички се бяха събрали в една от малките градини с билки зад двореца, доста мрачна група възрастни мъже, жени и няколко деца.
Писарят си спомни за писмата, които беше донесъл и с радост узна, че са ги получили. Поговори с тях известно време, разказа им новините от Англия и кралския двор, опитвайки се да ги успокои, че скоро ще се върнат в родината си. Запозна се със синовете на Тъбървил, две здрави момчета на единадесет и тринадесет години, които приличаха невероятно на баща си. Младежкият им ентусиазъм и постоянните въпроси за дома бяха приятно облекчение след мрачното униние на останалите заложници. Те говореха за писмата, които са получили и по-големият, Джослин, открито си призна, че понякога не разбира за какво пише баща му. Корбет се разсмя и обеща да го помоли да се изразява по-простичко и ясно.
Канеше се да тръгне, когато вниманието му беше привлечено от една руса жена. Обърна се, за да я разгледа по-добре и ахна от изненада, когато разпозна придружителката на дьо Краон на срещата му с Уотъртън в кръчмата преди много седмици.