Твой,
Джери
П.П. Както винаги, предай моите почитания и обич и на Ан. Д.
А Лора е поставила на това място розетка — знак да спра.
— Интересно ли ти беше четивото?
— Поносимо, Бъни. Благодаря.
— Божичко, нали изпод твоята ръка е излязло? Не усети ли някакъв гъдел все пак, след всичките изминали оттогава години?
В този късен следобед Бъни е довел със себе си някакъв приятел — рус, засмян, фино школуван младеж без нито един белег от живота по себе си.
— Питър, представям ти Ленърд — обявява официално Бъни, все едно съм длъжен да знам кой точно е този Ленърд. — Ленърд ще е адвокатът на Службата, в случай че някой ден стигнем до съд, което ние най-смирено се надяваме да не се случи. Той ще е и нашият представител идната седмица на предварителната среща на общопартийната анкетна комисия. Пред която, както знаеш, си призован да се явиш и ти. — Мъртвешка усмивка. — Ленърд, запознай се с Питър.
Ръкуваме се. Дланта на Ленърд е по детски мека.
— След като Ленърд ще представлява Службата, какво търси тук, при мен? — питам настойчиво.
— Най-елементарно опознаване на физиономиите — отвръща утешително Бъни. — Ленърд има черна тога по право. — И като вижда как веждите ми политат нагоре, пояснява: — В смисъл че познава из основи не само всяка гънчица в законите, но и някои, които дори не са вписани. Ние, обикновените юристи, и на малкия му пръст не можем да стъпим.
— Е, увличаш се — възпира го Ленърд.
— И тъй като още не си ме попитал, Питър, държа да ти кажа защо Лора днес отсъства. А причината е, че ние двамата с Ленърд стигнахме до единодушното заключение, че ще е по-полезно за всички участници, включително и за теб, ако проведем предстоящата дискусия строго по мъжки.
— Това пък от какво се налага?
— Първо, от старомодни съображения за тактичност. От уважение към личното ти пространство. Плюс силно невероятната вероятност поне веднъж да успеем да измъкнем от теб истината. — Нахална усмивка. — Което пък на свой ред ще позволи на Ленърд да прецени в каква най-обща посока да действа. Задоволително ли го обясних, Ленърд? Или се увлякох?
— Добре, в най-общи линии — отвръща Ленърд.
— А освен всичко друго и да разгледаме значително по-подробно въпроса дали от гледна точка на твоите лични интереси няма да ти е полезно да разполагаш със свой адвокат — продължава Бъни. — Особено ако се стигне например дотам, общопартийците да се измъкнат по чорапи — както, доколкото ни е известно, са постъпвали в не един случай — и да те оставят, а покрай теб — и нас, на произвола на оная с превързаните очи.
— А да имате някой с черен колан случайно? — подпитвам.
Остроумието ми остава незабелязано. Освен ако не са го отчели като признак, че днес съм по-изнервен от нормалното.
— За такива случаи Циркът разполага с кратък списък от налични кандидати — приемливи кандидати, да кажем — при което, доколкото си спомням думите ти, Ленърд, ти каза, че ще ориентираш Питър, независимо от надеждите и молитвите ни нещата да не стигнат дотам. — И предоставя с колегиална усмивка думата на Ленърд.
— Абсолютно, Бъни. Проблемът е, че адвокатите с допуск до такова високо ниво сме много малко на брой. Както знаеш, моето лично усещане е, че Хари се развива изключително добре — отговаря Ленърд. — Подал е молба за права на държавен адвокат, а съдиите буквално го обожават. Така че, без ни най-малко да желая да влияя на решението ти, лично аз ти препоръчам да избереш Хари. Той е мъж, а съдиите предпочитат мъжете да бъдат защитавани от мъже. Може и да е подсъзнателно, но е факт.
— А кой ще му плаща? — питам. — Или ще й?
Ленърд се засмива на дланите си. Въпроса поема Бъни.