Аз съм по екипа ми за бягане, опрян на някакво перило, където тя ме изпрати да й позирам. И ме инструктира да съм изглеждал естествен, да не съм се усмихвал.
— Боя се, че и това ще споменат в обвинителната си реч. Веществено доказателство номер едно, както е прието да се казва. Жестокият Ромео, пленил сърцето на девицата, преди да я поведе към заколението й. Направо текст за песен, ако ме питаш.
— Най-обикновени приятели сме — уведомявам Смайли, само че този път не докато си пием ябълковия сок под слънцето на Хампстед Хийт, а пак в Оборите, на чийто горен етаж пърпори неравномерно шифрова машина, а наблизо до нас сестрите „Уиндфол“ пердашат по механичните си пишещи машини.
Съобщавам му и останалите оперативни разузнавателни данни. Живее с родителите си. Няма брат или сестра. Не излиза. Родителите й постоянно се карат. Баща й се колебае между ционизма и комунизма. Не пропуска нито синагогата, нито събранията на другарите. Майката пък не отстъпва от светския си мироглед. Бащата държи Лиз да навлезе в търговията с конфекция. Майка й я насочва към учителски институт. През цялото време обаче имам чувството, че всички тези подробности са отдавна известни на Джордж; надали иначе щеше изобщо да ме насочи точно към нея.
— А какво би предпочела самата Елизабет, питаме ние? — разсъждава на глас той.
— Тя иска да се махне оттам, Джордж — отвръщам може би малко по-раздразнено, отколкото се полага.
— Да се махне в определена посока? Или само и само да не е с тях?
Лично тя би предпочела да е библиотекарка, казвам. Най-вече в библиотека с марксистка литература. Била вече писала до една такава в Хайгейт, но не й отговорили. Тя междувременно се е хванала да помага на доброволни начала в общинската им библиотека, осведомявам го. И чете разказчета на английски на имигрантски деца, които изучават езика. Но предполагам, че и това му е известно на Джордж.
— В такъв случай вероятно ще се наложи да й помогнем, не мислиш ли? Няма да е зле да се повъртиш още известно време около нея, преди да зачезнеш накъм френския бряг. Нали няма да те затрудни?
— Не особено.
Имам обаче чувството, че и самият Джордж изпитва известни колебания.
Оттогава са изминали още пет дни и две разходки край канала. И се провежда поредната нощна среща в Оборите.
— Интересно е дали нещо от този род би я устроило — подсказва Джордж, подавайки ми лист, откъснат от тримесечното списание „Паранормал Газет“. — Попаднало ти е случайно, докато си чакал да те приеме един от клиентите ти лекари. Заплатата е мизерна, но подозирам, че това няма да я притесни особено.
Намиращата се в Бейсуотър библиотека за изследвания на паранормалните явления търсела помощник-библиотекар. Кандидатите да изпратят придружена със снимка автобиография до мис Елеанора Крейл.
— Приета съм, Марсел! Приета! — размахва през смях и сълзи писмото Лиз в бюфета на спортния клуб. — Назначена съм! Татко ме укорява как не ме било срам да се занимавам с подобни откачени буржоазни суеверия, които нямало начин да не са и антисемитски. Но мама казва да съм се съгласяла, понеже щяло да е само първото стъпало по стълбата на моя растеж. Така че приех. Постъпвам от първия понеделник на следващия месец!
Оставя писмото и ми се мята на врата с думите, че през живота си не е имала по-добро другарче от мен. А пък аз не за първи път се укорявам как можах да измисля тази моя годеница, дето ме чака във Франция. Според мен и тя си мисли същото.
На Табита пък започва да й става ясно колко лесно е да ме дразни.
— И ти, веднага след като я замайваш с хвърления в очите й вълшебен прах, хукваш да се похвалиш на приятеля си Алек каква сладка мацка комунистка си му намерил, така че на него не му остава нищо друго, освен да се уреди и той на работа в същата библиотека за откачалки, след което за нула време да се озове в леглото й. Това ли беше крайният замисъл?
— Изобщо не е ставало дума да казвам каквото и да било на Алек. Моят контакт с Лиз Голд се осъществи в рамките на операция „Уиндфол“. А пък Алек нямаше допуск до „Уиндфол“. Така че цялата заварка между Алек и Лиз след постъпването й в библиотеката няма нищо общо с мен и е станала без мое знание.
— Та какво точно гласеше заповедта на Смайли по повод отношенията ти с Алек Лиймас след привидното му отдаване на пиянство, упадък и измяна?
— Да остана негов приятел и да реагирам най-нормално на новопоявяващите се обстоятелства. Като не забравям, че в хода на операцията и моите действия ще са изложени на зоркия поглед на противника не по-малко от онези на Алек.