— Във всеки случай поне едно е сигурно — че вие се интересувате от тях; няма съмнение, че щом чуеш тези стихове, веднага разбираш състоянието, в което се е намирал Купър, усещаш непреодолимостта на порива, обсебил душата му, порив, силен като брулещия вятър, който тласка кораба; този порив може да не го е оставил да вплете украшение във всеки стих, но го е изпълнил със сила да постигне ненадминато съвършенство. В гласа ви не долових никакво колебание, докато рецитирахте, Каролайн, и това ме удивлява.
— Ръката на Купър не е потръпвала, когато е писала тези редове. Защо тогава гласът ми да се колебае, когато ги изрича? Повярвайте, Шърли, нито една сълза не е била отронена над ръкописа на «Корабокрушенецът». В това стихотворение не долавям печален стон, а само вик на отчаяние; мисля си обаче, че след изтръгването на този вик ужасният спазъм е отпуснал сърцето му, той си е поплакал на воля и се е успокоил.
Шърли поднови песента си. След малко спря и почти без пауза отбеляза:
— Човек би могъл да се влюби в Купър дори само заради привилегията да го утешава.
— Вие не бихте могли да обикнете Купър — веднага додаде Каролайн. — Той не е бил създаден за любовта на жена.
— Какво искате да кажете?
— Това, което казах. Зная, че на света съществуват определен вид натури — при това изключително благородни и възвишени, — към които любовта никога не се приближава. Дори и да бяхте търсили Купър с намерението да се влюбите в него, щяхте само да го погледнете, да го съжалите и да го оставите — щеше да ви прогони усещането за нещо невъзможно, нещо неестествено, както «свирепата буря» е отнесла екипажа далеч от неговия давещ се другар.
— Може би имате право. Кой ви каза това?
— Думите ми за Купър се отнасят със същата сила и за Русо. Русо бил ли е обичан някога? Той е обичал страстно, но нима някога страстта му е била споделяна? Никога, уверена съм в това. А ако съществуват и жени като Купър и Русо, бих потвърдила същото и за тях.
— Питам се кой ли ви е казал това? Може би Мур?
— Защо някой трябва да ми го е казал? Нима аз не притежавам усет? Нима не съм в състояние да направя сравнение? Мур никога не ми е говорил нито за Купър, нито за Русо, нито пък за любовта. Гласът, който чуваме, когато сме сами, ми разказа всичко, което зная за тези неща.
— Допадат ли ви характери като този на Русо, Каролайн?
— Като цяло — не. Харесвам някои качества, които притежават; известни божествени искри в тяхната природа заслепяват погледа ми и възпламеняват душата ми. А от друга страна пък ги ненавиждам. Те са създадени от пръст и злато. Отпадъците и чистата руда не могат да се споят в едно здраво цяло — взети заедно, аз ги чувствувам като нещо неестествено, нездраво и отблъскващо.
— Струва ми се, че бих проявила повече разбиране към един Русо, отколкото вие, Кари. Самата вие, смирена и склонна към съзерцание, като че ли предпочитате строгите и практичните натури. Впрочем сигурно много ви липсва братовчед ви Мур, понеже сега не можете да се виждате, нали?
— Да, така е.
— Вероятно и вие му липсвате?
— Съвсем не.
— Не мога да допусна — продължи Шърли, която напоследък бе придобила навика да вмъква името на Мур разговора дори когато нямаше никакво отношение към него, — не мога да допусна, че не е бил привързан към вас — иначе не би ви обръщал толкова внимание, не би ви говорил толкова много и не би ви учил на толкова различни неща.
— Той никога не е бил привързан към мен, никога не е показвал, че е привързан към мен. Просто си даваше известен труд да покаже, че ме понася.
Каролайн, решена да се въздържа от прибързани ласкателни оценки, когато ставаше дума за отношението на братовчед й към самата нея, напоследък по силата на навика винаги мислеше и говореше за това колкото се може по-малко. Тя имаше свои собствени причини да бъде по-песимистична от всякога в надеждите си за бъдещето, да се отдава по-малко на приятни спомени от миналото.
— В такъв случай, разбира се — отбеляза мис Кийлдар, — и вие проявявахте в отговор само търпимост, нали?
— Шърли, мъжете и жените са толкова различни, разликата в положението им е толкова голяма. Жените имат да мислят за толкова малко неща, а мъжете — за толкова много. Можете да изпитвате приятелски чувства към един мъж, докато той може да е почти безразличен към вас. Много от нещата, които внасят радост в живота ви, могат да зависят от него, докато в погледа му може да не съзрете дори и мимолетно чувство или интерес. Робърт често ходеше до Лондон, понякога за цяла седмица или дори за две. Докато го нямаше, неговото отсъствие сякаш внасяше някаква празнота — нещо липсваше, в Брайърфийлд ставаше някак по-скучно. Макар и да се занимавах с обичайната си работа, аз все пак чувствувах неговата липса. Когато си седях сама вечер, наум ми идваха някакви странни мисли, които не мога да опиша: например ако някой вълшебник или добър дух ми предложеше в този момент далекогледа на принц Али (спомняте си го от «Хиляда и една нощ», нали?) и ако с негова помощ можех да зърна Робърт — да го видя къде е, какво прави, — щях да узная колко ужасяващо широка е пропастта, която разделя такива като мен от подобните нему. Бях уверена, че колкото и мислите ми да са летели към него, неговите са били много далеч от мен.