Несъмнено това е Шърли. Кой друг притежава такова гъвкаво, гордо и грациозно тяло? А вече се вижда лицето й, чието изражение е едновременно безгрижно и замислено, грижовно и весело, закачливо и внимателно. Нехаеща за росата, тя не е покрила главата си — косите и са разпуснати и обвиват шията й, галят раменете й със завитите си къдри. Златно украшение проблясва през полузагърнатите краища на шала, с който се е наметнала, а на ръката, която го придържа, блести голям скъпоценен камък. Да, това е Шърли.
Другата фигура, разбира се, е на мисис Прайър, нали?
Да, но само при положение, че мисис Прайър притежава фигура с височина над метър и осемдесет и е сменила почтените си вдовишки одежди с мъжка премяна. Фигурата, която крачи до мис Кийлдар, е фигура на мъж — висок, млад, внушителен мъж — и това е наемателят на Шърли, Робърт Мур.
Двамата разговарят тихо и думите им не могат да бъдат разбрани — да се позабавиш, за да хвърлиш един поглед, още не означава, че искаш да подслушваш. А и след като луната грее така ясно и лицата им се виждат толкова отчетливо, кой би могъл да устои на подобно изкушение? Явно Каролайн не може, тъй като тя се бави.
Беше време, когато в летните вечери Мур имаше навика да се разхожда с братовчедка си тъй, както правеше сега с наследницата. Често пъти Каролайн бе ходила до клисурата с него след залез-слънце, за да вдъхне пресния аромат на земята, където ухайна трева застилаше като с килим една тясна тераса, която свършваше на ръба на дълбока пропаст, от чийто мрак се носеше бълбукането на самотния поток, въздишащ по влажните камъни между обраслите с растителност брегове, под надвисналите над него елши.
«Но аз бях по-близка с него — мислеше си Каролайн. — Той не се чувствуваше задължен да се отнася почтително с мен. Нуждаех се само от вниманието му. Държеше ме за ръката, а сега не докосва нейната. И все пак Шърли не проявява гордост пред този, когото обича. Видът й не излъчва високомерие — само осанката й е малко горда, но това за нея е съвсем естествено и неотменно както в моменти на безгрижна отпуснатост, така и в мигове на самоконтрол. Сигурно Робърт разсъждава като мен — че в този миг е отправил поглед към едно прекрасно лице; при това той мисли така с ума на мъж, а не с моя ум. В очите й гори такъв щедър и все пак толкова кротък плам. Тя се усмихва — какво ли я кара да се усмихва така пленително? Видях, че Робърт усети красотата на усмивката й, при това той я почувствува със сърцето си на мъж, а не с моите мъгляви женски възприятия. Приличат на две щастливи души, а тази сребриста настилка ми напомня за онзи бял бряг, на които вярваме, че ще стъпим, след като прекосим реката на смъртта — двамата са го достигнали и сега вървят задно по него. А аз какво съм — спотайвам се в тази сянка, а душата ми е по-мрачна и от моето убежище? Принадлежа на този свят и не съм дух, а само една клета и обречена смъртна, която пита в своето неведение и безнадеждност защо се е родила и за какво живее, чийто ум постоянно се измъчва от въпроса как най-сетне ще срещне смъртта си и кой ще я подкрепи в този момент? Това е най-тежкият миг в живота ми досега, но аз съм готова за него. Отказах се от Робърт и го отстъпих на Шърли още в първия ден, когато чух, че е пристигнала; още в първия миг, когато я зърнах — богата, млада и прекрасна. Сега той е неин, сега той е нейният любим, а тя е негова. Ще му принадлежи още повече, когато се оженят — колкото повече Робърт опознава Шърли, толкова повече душата му ще се привързва към нея. Те и двамата ще бъдат щастливи, но аз не роптая срещу тяхното блаженство. Измъчва ме само моето собствено нещастие; толкова силно страдам. По-добре изобщо да не се бях раждала — трябвало е да ме удушат още при първия ми вик.»
В този момент Шърли се отби встрани, за да откъсне едно росно цвете, а след това и двамата завиха по една алея, която бе по-близо до портата. Някои думи от разговора им започнаха да се долавят по-ясно. Каролайн не остана на мястото си, за да ги чуе — тя се отдалечи безшумно, а лунните лъчи целунаха стената, която до този момент бе закривана от сянката й. Читателят е по-привилегирован и ще му позволим да остане, за да видим какво ще разбере от този разговор.