— Не мога да проумея защо природата не ви е дала глава на булдог, щом притежавате неговата упоритост — каза Шърли.
— Въпросът ви не е много ласкателен. Нима ме поставяте толкова ниско?
— Притежавате и още нещо от безшумния начин, по който това същество върши работата си — нападате без предупреждение. Приближавате се тихо изотзад, за да сграбчите бързо и да сключите челюсти в здрава хватка.
— Това са само догадки. Не сте били свидетелка на подобно действие от моя страна. Във ваше присъствие аз не съм булдог.
— Тази ваша мълчаливост издава природата ви. Колко малко говорите изобщо, а какви задълбочени планове кроите! Виждате надалеч и умеете да си правите сметки.
— Познавам нрава на тези хора. Разполагам със сведения за намеренията им. Писмото ми от снощи ви уведоми, че процесът на Бараклъф е приключил, както и за присъдата му — изселване от Англия. Неговите съзаклятници ще замислят отмъщение, но аз ще си изготвя план за противодействие или поне ще бъда готов за нападението им, това е всичко. Дадох ви най-доброто обяснение, на което съм способен. А сега мога ли да считам, че ще одобрите бъдещите ми действия?
— Да, ще бъда на ваша страна дотогава, докато се защитавате.
— Чудесно! Без подкрепата ви, дори ако се натъкнех на вашата съпротива или неодобрение, смятам, че пак щях да постъпя точно така, както възнамерявам сега. Удовлетворен съм. В общи линии положението, в което се намирам, е по вкуса ми.
— Не е трудно да се забележи това. Делата, които ви предстоят, ви допадат много повече, отколкото ако трябва да изпълните някоя правителствена поръчка за сукно на армията.
— Права сте, тези дела не са ми неприятни.
— Същото би казал и старият Хелстоун. Вярно е, че съществува известен нюанс на различие в подбудите на двама ви, дори може би повече от един. Искате ли да поговоря с мистър Хелстоун? Бих го направила, ако пожелаете.
— Постъпете така, както намерите за добре — собствената ви преценка, мис Кийлдар, ще ви изведе на най-верния път. При една по-трудна ситуация аз също бих се уповавал на тази преценка. Но бих искал да ви уведомя, че в момента мистър Хелстоун не е много благосклонно настроен към мен.
— Знам това, чух всичко за вашите разногласия, но бъдете сигурен, че те ще се стопят. Той не би могъл да устои на изкушението, което крие един съюз с вас при сегашните обстоятелства.
— Бих го приел с удоволствие — той е човек от желязо.
— Споделям мнението ви.
— Той е като стара сабя, която е малко ръждясала, но чието острие и закалка са все още в превъзходно състояние.
— Добре, мистър Мур, ще го имате, ако, разбира се успея да го склоня.
— Нима има човек, когото не можете да спечелите?
— Може би тъкмо пасторът. Но ще положа нужните усилия.
— Усилия! Та той ще се предаде за една дума, за една усмивка само.
— Едва ли. Това ще ми струва няколко чаши чай, известно количество препечен хляб и кейк, както и голяма доза увещания, молби и убеждаване. Започва да става хладно.
— Струва ми се, че треперите. Неправилно ли постъпвам, като ви задържам тук? Няма никакъв вятър — на мен дори ми е топло. А вашата компания е едно толкова рядко удоволствие за мен. Може би ако имахте някакъв по-дебел шал…
— Бих могла да остана още и да забравя, че става късно, но това би обезпокоило мисис Прайър. Във Фийлдхед редовно си лягаме рано, мистър Мур. Сигурна съм, че и сестра ви постъпва така във вашия дом.
— Да. Но между Хортенз и мен съществува едно изключително удобно споразумение — всеки да постъпва така, както намери за добре.
— А вие как намирате за добре?
— Три пъти седмично спя в тъкачницата. Лично аз се нуждая от съвсем малко почивка. А когато има луна и времето е приятно, често бродя из клисурата до зори.
— Когато бях малка, мистър Мур, моята бавачка ми разказваше за самодивите, които хората срещали из тази клисура. Това било още преди баща ми да построи тъкачницата, по времето, когато тази местност била напълно дива. Внимавайте да не ви омагьоса някоя от тях.
— Страхувам се, че вече съм омагьосан — тихо отвърна Мур.
— Има и по-лоши неща от самодивите, неща, от които човек трябва да се пази — продължи мис Кийлдар.
— Много по-опасни — допълни той.
— Точно така. Какво бихте казали например, ако на пътя ви се изпречи тъкачът Майкъл Хартли, онзи луд калвинист и якобинец? Казват, че се е отдал на бракониерство и често скитал нощем с пушката си.
— Вече имах удоволствието да го срещна. Една вечер доста поспорихме. Приключението наистина бе твърде странно, но ми допадна.