— Защото си преправях роклята — отвърна тя. — Тези чудесни слънчеви дни ме накараха да се засрамя от зимните си дрехи и затова си преправих една по-лека рокля.
— В която изглеждате така, както бих искала да ви виждам — каза Шърли. — Вие сте една малка дама, Каролайн — нали така, мисис Прайър?
Мисис Прайър никога не правеше комплименти, а рядко прибягваше и до забележки, независимо дали бяха доброжелателни, или не, по повод външния вид на околните. В този случай тя само прибра къдриците на Каролайн от слепоочието й, седна до нея и като погали овалните й страни, отбеляза:
— Изглеждате ми отслабнала, мила моя, и малко бледа. Спите ли добре? Очите ви имат уморен вид — възрастната дама загрижено се загледа в нея.
— Понякога сънувам печални сънища — отвърна Каролайн. — Ако прекарам будна час или два през нощта, постоянно си мисля за дома на чичо ми като за старо и мрачно място. Знаете, че се намира близо до гробищата — задната част на дома е отпреди много години и казват, че готварницата там някога е била част от гробището и че под нея се намират гробе. Искам да напусна този дом.
— Мила моя! Сигурна ли сте, че не сте суеверна?
— Не съм, мисис Прайър. Но си мисля, че ставам нервна. Нещата ми изглеждат по-мрачни, отколкото преди. Изпитвам страхове, които никога по-рано не съм имала — не от призраци, а от предзнаменования и злощастни събития. Върху съзнанието ми се е спуснала някаква необяснима тежест и бих дала всичко на този свят, за да я премахна, но не мога.
— Странно! — извика Шърли. — Аз никога не се чувствувам по такъв начин.
Мисис Прайър не каза нищо.
— Хубавото време, прекрасните дни, чудесните гледки, нищо не е в състояние да ми достави радост — продължи Каролайн. — Спокойните вечери не са спокойни за мен, лунната светлина, която някога смятах за нежна, сега ми изглежда само печална. Да не би това да е някаква умствена слабост, мисис Прайър?
— Нищо не мога да направя, макар че често се боря с това свое състояние — опитвам се да го осмисля, но усилията ми не променят нищо.
— Нужно ви е повече движение — каза мисис Прайър.
— Движение! Движа се достатъчно — движа се, докато ме надвие почти пълна изнемога.
— Мила моя, трябва да напуснете този дом за известно време.
— Мисис Прайър, бих искала да го направя, но не заради някакво безцелно пътешествие или гостуване. Искам да бъда гувернантка, както сте били и вие. Ще ви бъда много задължена, ако поговорите с чичо ми по този въпрос.
— Глупости — намеси се Шърли. — Що за идея! Да бъдете гувернантка! По-добре още сега станете робиня. Кому е нужно това? Защо мислите ви са заети с вземането на подобно болезнено решение?
— Мила моя — каза мисис Прайър, — още сте твърде млада, за да бъдете гувернантка, а не сте и достатъчно здрава — задълженията на гувернантките често пъти ги подлагат на сурови изпитания.
— Мисля, че ми липсват именно сурови изпитания, за да запълват времето ми.
— Да запълват времето ви! — извика Шърли. — А нима то не е достатъчно запълнено? Никога не съм виждала по-трудолюбиво момиче от вас, вие винаги работите. Елате — продължи тя, — елате и седнете до мен. Пийнете малко чай, това ще ви освежи. Сигурно не отдавате голямо значение на приятелството ми, щом се гласите да ме напуснете, така ли е?
— Разбира се, че му отдавам значение, Шърли, и съвсем не искам да ви напускам. Никога не ще намеря по-скъпа приятелка.
При тези думи мис Кийлдар сложи ръката си в тази на Каролайн с поривисто движение, което изразяваше топли чувства, допълнително засвидетелствувани и от изражението на лицето й.
— Ако наистина мислите така, то по-добре е изцяло да се възползувате от приятелството ми — каза тя, — а не да бягате от мен. Ненавиждам мисълта, че мога да се разделя с хората, към които съм се привързала. Понякога мисис Прайър споменава, че ще ме напусне, като заявява, че бих могла да намеря по-добра от нея. Тогава винаги ми идва наум, че подобна постъпка би била равносилна на това да смениш старомодната си майка с нещо по-модерно. Що се отнася до вас, бях започнала да се лаская от мисълта, че сме отлични приятелки, че харесвате Шърли почти толкова, колкото тя вас — а Шърли не скъпи чувствата си.
— Но аз наистина харесвам Шърли — харесвам я все повече и повече с всеки изминал ден, ала това не ме прави силна и щастлива.
— А ще бъдете ли силна и щастлива, ако отидете и заживеете в зависимост, сред напълно непознати хора? Разбира се, че не — не е необходимо да опитвате. Казвам ви, че подобен експеримент ще завърши с неуспех, не е във вашата природа да понасяте нерадостният живот, който обикновено водят гувернантките. Ще се разболеете, а аз не искам и да чувам за подобно нещо.