След като мис Кийлдар изрече решителната си забрана, последва пауза. Не след дълго тя проговори отново, като все още изглеждаше разгневена:
— За мен е ежедневно удоволствие да очаквам появата на жълтото боне и копринения шал по пътеката между дърветата и да видя, че моята кротка, умна и мъдра компаньонка и наставница се връща при мен, че ще седне до мен в дъбовата гостна, за да я гледам, да й говоря и да правим това, което тя и аз искаме. Може би думите ми звучат егоистично и сигурно е така, но тези думи съвсем естествено идват на устните ми и за това ги произнасям.
— Ще ти пиша, Шърли.
— Какво са писмата? Само заместител на нещо истинско. Пийнете малко чай Каролайн, хапнете нещо — та вие нищо не ядете. Усмихнете се, бъдете весела и си останете у дома.
Мис Каролайн поклати глава и въздъхна. Почувства колко трудно ще и бъде да убеди някого да й помогне, да я подкрепи в осъществяването на тази промяна в нейния живот, която и се струваше наложителна. Ако само можеше да следва собственото си решение, тя вярваше, че ще успее да намери едно навярно сурово, но затова пък резултатно средство за облекчаване на страданията си. Но това решение, взето в основа на обстоятелства, които тя не бе в състояние да обясни на никого, а най-малко на Шърли, изглеждаше в очите на всички, освен в нейните собствени непонятно и нередно и за това се натъкваше на съпротива.
Понастоящем не съществуваше никаква причина от материален характер, та да напусне един дом с всички удобства и да «започне работа». Налице бе очевидната вероятност, чичо и да я обезпечи за цял живот. Това бе мнението на приятелите й и доколкото им позволяваше осведомеността, те разсъждаваха правилно. Те обаче нямаха никаква представа за тайните страдания на Каролайн, които тя така ревностно се мъчеше да превъзмогне, не подозираха нищо, за нейните мъчителни нощи и тъжни дни. Това бе едновременно и невъзможно, и безнадеждно за обяснение — единственият й план бе да чака и да понася. Мнозина, на които не достигат храна и дрехи, водят по-щастливо съществуване и се уповават на по-светли надежди. Мнозина, терзани от бедност, са в много по-поносимо състояние от нейното.
— Поуспокоихте ли се вече? — попита Шърли. — Приемате ли да останете в своя дом?
— Няма да го напусна, против волята на моите приятели — бе отговорът — смятам обаче, че времето ще ги накара да мислят като мен.
По време на този разговор, мисис Прайър проявяваше явни признаци на безпокойство. Обичайната и сдържаност много рядко и позволяваше да разговаря свободно или пък да разпитва. Тя можеше да измисли множество въпроси, които не се осмеляваше никога да зададе, можеше да дава съвети на ум, които никога не се отронваха от устните й. Ако бе насаме с Каролайн, навярно би споделила какво мисли за всичко това, но присъствието на мис Кийлдар, макар да бе свикнала с нея отдавна, бе запечатало устните й. В този момент, както и при хиляди други случаи, необясними нервни колебания възпираха намесата й. Тя просто засвидетелствуваше загрижеността си към мис Хелстоун по косвен начин: осведомяваше се дали огънят не я кара да се чувства прекалено затоплена, постави параван между камината и стола й, затвори един прозорец, за който се беше усъмнила, че предизвиква течение, и час по час отправяше към нея погледи изпълнени с безпокойство. Шърли продължи:
— След като осуетих вашият план, което, надявам се успях да направя, ще предложа свой собствен. Всяко лято, аз предприемам екскурзия. Този път възнамерявам да прекарам два месеца край езерата в Шотландия или край езерата в Северозападна Англия. Това означава, че ще замина само ако се съгласите да ме придружите. Откажете ли, няма да направя и крачка.
— Вие сте много добра, Шърли.
— Ще бъда добра, ако ми позволите — изпълнена съм с намерения да бъда добра. Моето нещастие и навик, зная това, е преди всичко да мисля за себе си вместо за другите, но кой не е като мен в това отношение? Ала когато капитан Кийлдар се чувствува добре, когато всичките му нужди са задоволени, включително и нуждата от разумен и добър другар, тогава да посвети останалите си сили на щастието на своя другар. А защо да не бъдем щастливи в шотландските планини, Каролайн? Ще отидем именно там. Ще отидем и до островите, ако, разбира се, сте в състояние да понесете пътуването по море — до Хебридските и Шетландските острови, до островите Оркни. Нима това няма да ви хареса? Виждам, че ви допада. Мисис Прайър, бъдете ми свидетелка. Лицето и цялото грейна при споменаването на тези места.