Мис Кийлдар остави вестниците.
— А вие какво изпитвате — радост или недоволство от тези заплашителни събития? — попита тя своя наемател.
— Нито едното, нито другото. Просто си правя съответните изводи. Разбирам, че нашият план трябва да бъде непоколебим. Разбирам, че ефикасната подготовка и твърдата решителност са най-добрите средства за предотвратяване на кръвопролития.
След това той се заинтересува дали е попаднала на еди-кой си пасаж, на което тя отговори отрицателно и той се надигна, за да й го покаже, като продължи разговора, застанал прав до нея. От смисъла на думите му стана ясно, че и двамата се страхуваха от възникването на безредици в околностите на Брайърфийлд, макар че не уточниха в каква форма ще се проявят те. Нито Каролайн, нито мисис Прайър зададоха някакви въпроси — темата явно не предполагаше по-широко обсъждане. Затова мис Кийлдар и наемателят й бяха оставени да запазят подробностите за себе си, необезпокоявани от любопитството на своите слушатели.
Веднага щом започна да говори с мистър Мур, тонът на мис Кийлдар отведнъж стана оживен и по-тържествен, поверителен и изпълнен със себеуважение. Когато обаче внесоха свещите, когато огънят бе съживен и по-силната светлина направи израженията на лицата различни, човек можеше да забележи, че нейното лице излъчва интерес, жизненост, сериозност — в държанието й нямаше нищо кокетно, чувствата, които изпитваше към Мур, бяха напълно искрени. Неговите чувства също бяха сериозни, установени бяха и възгледите му, тъй като той не правеше никакви опити да се хареса, да блесне или да направи впечатление по евтин начин. Въпреки това у него проличаваше известна склонност да командува — дълбокият му глас, колкото и да бе смекчен, и непреклонното му мнение от време на време надделяваха, макар и неволно, с някоя властна фраза или тон над благия глас и впечатлителната натура на намиращата се в добро настроение Шърли. Мис Кийлдар изглеждаше щастлива в разговора си с него, а радостта й сякаш беше с две лица — радост от миналото и настоящето, от спомени и надежди.
Казаното дотук представлява мнението на Каролайн за тази двойка, предадената по този начин картина представлява отражение на нейните чувства. Тя полагаше усилия да не се терзае, но въпреки това бе обзета от дълбоко страдание. Страданието й наистина бе тежко. Само преди няколко минути измъченото й сърце бе вкусило трохички от храната, която, ако й беше давана с готовност, щеше да внесе много живот там, където той линееше. Но щедрата трапеза й бе отнета и разстлана пред друга, за да се озове тя като наблюдателка на чуждо пиршество.
Часовникът удари девет — време бе Каролайн да си върви у дома. Тя събра нещата си, постави ръкоделието, ножичките и напръстника в чантите си, пожела лека нощ на мисис Прайър, като получи от тази дама по-топло ръкостискане от обикновено, и пристъпи към Шърли.
— Лека нощ, Шърли!
Шърли се изправи.
— Как! Толкова скоро? Нима си тръгвате?
— Минава девет.
— Изобщо не съм чула часовника. Ще дойдете ли утре? Довечера ще бъдете щастлива, нали!? Мислете си за пашите планове.
— Да — каза Каролайн. — Не съм ги забравила.
В душата й се таеше лошото предчувствие, че нито тези планове, нито каквито и да било други биха могли да възстановят вътрешното й спокойствие. Тя се обърна към Робърт, който стоеше близо до нея. Когато той вдигна поглед, светлината от свещите върху полицата над камината озари лицето й и съвсем отчетливо показа неговата бледнина, цялата му промяна, безнадеждния му израз. Робърт бе наблюдателен и би могъл да забележи всичко това, стига да поискаше. Нищо обаче не подсказа дали го бе видял.