— В десет.
— Хм! Бил ви е необходим три четвърти час за разстояние от една миля. Кой бе причината за забавянето — вие или Мур?
— Шърли, говорите глупости.
— Че той е говорил глупости — в това няма никакво съмнение. Или поне изглеждаше глупак, което е хиляди пъти по-лошо. И в този миг все още мога да забележа отражението на погледа му върху челото ви. Иска ми се да го извикам на дуел, стига да можех да си намеря достоен секундант. Ужасно съм раздразнена — почувствувах се така още снощи, така се чувствувам и през целия ден.
След кратка пауза тя продължи:
— Не ме питате защо — вие, малко, кротко, прекалено скромно същество! Не заслужавате да ви заливам с тайните си, без да съм помолена за това. Честно слово, снощи можех да събера смелост в сърцето си и да прострелям Мур на място съвсем умишлено — имам пистолети и умея да си служа с тях.
— Глупости, Шърли! Кого щяхте да застреляте мен или Робърт?
— Нито един от двамата. Може би себе си или по-вероятно някой прилеп или клонче. Той е конте този ваш братовчед. Едно хрисимо, сериозно, разумно, здравомислещо и амбициозно конте. Още е пред очите ми — стои пред мен, говори със своя полустрог, полулюбезен глас, надделява над мен (много добре разбирам това) с твърдо поставената си цел и тъй нататък. И тогава… но аз изобщо не мога да го понасям!
Мис Кийлдар започна да се разхожда с бързи крачки из стаята, като ожесточено повтаряше, че не може да понася никакви мъже, а още по-малко своя собствен наемател.
— Грешите — развълнувано се обади Каролайн. — Робърт не е никакво конте. Мога да гарантирам за това.
— Вие да гарантирате за това! Нима си мислите, че ще ви повярвам? Няма човек, на когото ще повярвам по-малко, отколкото на вас. За да допринесете за щастието на Мур, вие сте готова да си отрежете дясната ръка.
— Но не и да произнасям лъжи. Ако искате да чуете истината, ще ви заявя, че снощи той чисто и просто е повървял възпитано с мен — това е всичко.
— Не съм ви питала как се е държал, мога и сама да се досетя. От прозореца видях как пое ръката ви с дългите си пръсти още като излизахте през портата.
— Това нищо не означава. Знаете, че аз не съм му непозната, а стара негова приятелка и братовчедка.
— Възмутена съм и това е всичко — отвърна мис Кийлдар. — Цялото ми спокойствие — добави тя — е нарушено от неговите извъртания. Непрекъснато се намесва между вас и мен. Ако не бе той, щяхме да бъдем добри приятелки. Но върлината на това конте постоянно хвърля сянка върху нашето приятелство. Той непрекъснато преминава пред слънчевия диск и закрива светлината му от моя поглед, непрекъснато ме представя пред вас като една обикновена досадница.
— Не, Шърли, не.
— Така е. Не потърсихте компанията ми днес и от това ме боли. По природа вие сте малко сдържана, но аз съм родена за общество и не мога да живея сама. Ако бяхме оставени на спокойствие, отношението ми към вас е такова, че бих могла да ви понасям край себе си цял живот и нито за секунда не бих пожелала да се отърва от вас. Но вие не можете да кажете същото за своето отношение към мен.
— Шърли, мога да кажа всичко, което пожелаете. Шърли, аз ви харесвам.
— Утре можете да пожелаете да се махна, Лина.
— Няма. С всеки изминал ден привиквам все повече с вас, ставам все по-привързана, Шърли. Знаете, че съм твърде много англичанка, за да се впусна отведнъж в топли приятелски отношения. Но вие сте толкова по-добра от другите, толкова различна от останалите млади дами — аз ви уважавам, ценя ви. Никога не сте били бреме за мен, никога. Вярвате ли ми?
— Отчасти — отвърна мис Кийлдар, като се усмихваше доста недоверчиво. — Но вие сте една странна личност. Макар и да изглеждате кротка, у вас се крие едновременно и сила, и дълбочина, които трудно могат да се достигнат или оценят — но несъмнено вие не сте щастлива.
— А сред нещастните хора рядко се срешат добри, това ли искате да кажете?
— Съвсем не. По-скоро това, че нещастните хора много често са прекалено заети и не са настроени да разговарят с компаньони, притежаващи моя темперамент. Освен това съществува и такъв вид нещастие, което не само потиска, но и разяжда — страхувам се, че вашето е именно от този вид. Съчувствието ще помогне ли, Лина? Ако е така, приемете го тогава от Шърли — тя е с щедро сърце и гарантира за качеството на предлаганата стока.
— Шърли, аз не съм имала сестра и вие не сте имали сестра. Но в този момент разбирам какво изпитват сестрите една към друга. В живота им се преплитат обич, която не може да бъде изкоренена от никакви бурни чувства, която само за момент е погазена от дребни разпри, за да избуи още по-жизнена, и смазващата тежест се вдигне. Обич, която не може има за съперница никаква страст, с която дори любовта не може да направи нищо повече, освен да се мери с нея по сила и истинност. Любовта ни мъчи, Шърли, тя е толкова болезнена, толкова страдалческа, а пламъкът й изгаря силите ни. В обичта няма болка и пламък, а само подкрепа и утеха. Аз чувствувам вашата опора, чувствувам облекчение, когато вие, само вие, сте до мен, Шърли. Сега вярвате ли ми?