— Във физическия смисъл на думата аз съм безстрашна, никога не губя самообладание пред лицето на опасността. Не се уплаших, когато веднъж огромният червен бивол на мистър Уин внезапно изникна пред мен с ужасен рев точно когато пресичах поляната с иглика, наведе калната си глава и начумерена муцуна и се спусна към мен. Но се изплаших, да не би да видя изписани на лицата на мисис Джил срам или смущение. Вие притежавате два пъти, не, десет пъти повече присъствие на духа в известни ситуации, Каролайн — вие, която за нищо на света не бихте минали край някой бивол, колкото и смирен да е той на вид, щяхте да покажете с твърда ръка на моята икономка нейното провинение, след което любезно и мъдро щяхте да й се поскарате, а най-накрая, струва ми се, ако у нея се пробудеше някакво разкаяние, вие щяхте съвсем благодушно да й простите. Аз не съм способна на такова нещо. Но все пак, въпреки тези малко преувеличени злоупотреби, съм на мнение, че се простираме според чергата си. Разполагам с пари и трябва да извърша нещо добро с тях. Бедните хора в Брайърфийлд са много зле и трябва да им се помогне. Как мислите, Лина, какво мога да направя? Не е ли по-добре веднага да раздам тези пари?
— Не, Шърли, в никакъв случай — с това няма да постигнете нищо. Често пъти съм се убеждавала, че представата ви за благотворителност е да раздавате с лека ръка по няколко шилинга, което води само до обидни положения. Вие имате нужда от министър-председател — в противен случай ще си навлечете редица неприятности. Сама предложихте мис Ейнли и аз ще я уведомя. А междувременно искам да ми обещаете, че ще стоите мирно и няма да започнете да пилеете парите си. Колко много имате, Шърли! Сигурно се чувствувате страшно богата!
— Така е, чувствувам се като човек с установено положение. Не е някаква огромна сума, но се чувствувам отговорна за нейното разпределяне и тази отговорност тежи на съзнанието ми повече, отколкото предполагах. Чувам, че в Брайърфийлд има семейства, които почти умират от глад. Някои от моите собствени наематели са в много тежко положение. Трябва да им помогна и ще го направя.
— Някои хора твърдят, че не бива да се помага на бедните, Шърли.
— Това показва само колко са глупави. Лесно им е на онези, които не са измъчвани от глад, да бръщолевят за упадъка на благотворителността и тям подобни. Но те забравят краткостта на живота, както и това, че той може да бъде и много горчив. Никой от нас няма пред себе си много дълъг живот, затова нека си помагаме в тежките мигове според възможностите си, без да обръщаме внимание на философските празнословия.
— Но вие доста помагате на другите, Шърли, сега също давате много.
— Но не достатъчно — трябва да давам повече, защото, уверявам ви, един ден кръвта на брат ми ще нададе вик до небето против мен. Но ако все пак от искрите на политическите разногласия лумне огън и тук, при нас, ако нападнат имота ми, ще го браня като тигрица — в това няма никакво съмнение. Затова нека дам ухо на Милосърдието, докато то е край мен. Щом обаче гласът му се удави сред размирните викове, тогава начаса ще бъда обзета от желание да се съпротивлявам и да потуша бунта. Ако някога бедните се съберат и въстанат като тълпа, ще ги посрещна като аристократка, ако тръгнат на бой, ще трябва да им се противопоставя. Ако нападнат, ще трябва да се браня — и ще го направя.
— Говорите като Робърт.
— Мисля като Робърт, но още по-разпалено. Само да посегнат на Робърт, на тъкачницата му или на интересите му, и ще си навлекат омразата ми. В момента не се правя на патрицианка, нито пък смятам бедните около себе си за плебеи. Но ако някога те упражнят насилие спрямо мен или това, което притежавам, а после понечат да ни диктуват условия, тогава съжалението ми към тяхното нещастие и почитта ми към бедността им ще се сменят с презрение към безпросветността и гняв към наглостта им.
— Как блестят очите ви, Шърли!
— Защото душата ми е в огън. Нима бихте оставили тълпата да се наложи над Робърт?
— Ако разполагах с вашата сила, за да помогна на Робърт, щях да я използувам по начина, по който и вие възнамерявате да го направите. Ако можех да му бъда такъв приятел, какъвто сте вие за него, бих застанала до рамото му, както и вие смятате да застанете — до смърт.
— Ето сега, Лина, виждам в очите ви някакъв плам, макар самите те да не блестят. Притваряте ги, ала вече успях да зърна искрата в тях. Във всеки случай още не се е стигнало до бой. Аз просто искам да предотвратя бедата. Нито за миг не мога да забравя, че горчивите чувства на бедните срещу богатите са родени от страданието — те не биха ни мразили, не биха ни завиждали, ако не ни смятаха за много по-щастливи от себе си. Тогава, за да облекча това страдание и да смекча омразата им, нека им дам щедро от онова, което притежавам. А за да достигне то до повече хора, ще трябва да се постъпи мъдро. В такъв случаи е необходимо да привлечем нечия бистра, спокойна и практична глава в нашия съвет. Вървете и доведете мис Ейнли.