Глава XV
Мистър Дън напуска
На следния ден Шърли сподели с Каролайн задоволството си от добре преминалото малко тържество.
— Много обичам да каня на вечеря мъже — каза тя. — Забавно е да гледаш как те се наслаждават на едно добре приготвено меню. Що се отнася до нас, ние не отдаваме такова значение на отбраните вина и изкусно приготвените ястия. Мъжете обаче като че ли са запазили у себе си нещо от детската наивност по отношение на храната и на човек му е приятно да им доставя удоволствие. Имам предвид, разбира се, тези, които притежават подобаващото и благовъзпитано държане на нашите славни пастори. Понякога наблюдавам Мур и се опитвам да разбера как може да му се достави удоволствие — но той не е устроен тъй просто, по детски. Открили ли сте досега слабото му място, Каролайн? Вие го познавате по-добре от мен.
— Във всеки случай не е същото като на чичо ми и на доктор Боултби — отвърна Каролайн с усмивка.
Тя винаги изпитваше някакво свенливо удоволствие от това да следва водачеството на мис Кийлдар, когато ставаше дума за характера на братовчед й. Ако зависеше само от нея, никога не би се докоснала до тази тема. Но когато към нея биваше отправена покана, изкушението да говори за човека, за когото непрестанно мислеше, бе непреодолимо.
— Но всъщност — добави тя — не зная кое е то. Никога досега не съм наблюдавала Робърт, но неотдавна погледът ми бе смутен, когато разбрах, че самият той ме наблюдава.
— Точно това е! — възкликна Шърли. — Не можеш да отправиш поглед към него, без веднага да срещнеш блясъка на очите му. Винаги е нащрек и внимава да не ти даде предимство — дори и когато не те гледа, мислите му сякаш се вплитат в твоите собствени: следи думите и действията ти от самото им начало и спокойно обмисля мотивите ти. О! Познавам този вид характери или поне сродни на тях. Такъв характер е способен да ме раздразни неимоверно много.
Този въпрос бе пример за внезапните обрати в мисълта на Шърли. В началото те объркваха Каролайн, но сега вече се бе научила да ги посреща с хладнокръвието на малка квакерка.
— Да ви раздразни? И какво отношение ви дразни той?
— Виж ти кой идва! — изведнъж възкликна Шърли, като бързо скочи на крака и се втурна към прозореца. Идва нашето развлечение. Не съм ви разказала за едно мое изключително завоевание напоследък — на едно от онези празненства, на които никога не мога да ви убедя да ме придружите. Всичко стана без никакви усилим или намерения от моя страна, подобни неща са ми противни. Ето, звъни се. Но това е чудесно, те са двама. Никога ли не се впускат да ловуват сами? Единият от тях е за вас, Лина, можете да направите избора си — смятам, че постъпвам съвсем щедро. Чуйте само Тартар!
Черномуцунестото светлокафяво куче, което читателя успя да зърне в главата, в която неговата господарка бе представена за пръв път, бе изплезило език във вестибюла, и чието празно пространство силният лай отекваше страховито. Последва ръмжене, още по-страшно от лая, което прозвуча заплашително като буреносен тътен.
— Слушайте! — със смях на уста извика отново Шърли. — Човек би си помислил, че това е прелюдия към някаква кръвопролитна битка — те ще си изкарат акъла, защото не познават добре Тартар. Не знаят, че това е само шум и ярост и че не означава нищо.
Чу се трополене.
— Шшт! Чиба! — извика силен заповеднически глас, а после се чу шум от удар с бастун или камшик.
Веднага след това последва крясък, стъпки от тичащи нозе, голяма бъркотия и врява.
— О, Малоун! Малоун!
— Чиба! Чиба! — извика силният глас.