— Махайте се веднага, веднага! — повтори Шърли, докато той се бавеше.
— Но, госпожице… един свещеник! Да изгоните един свещеник!
— Вън! И архиепископ да бяхте, след като сте доказали, че не сте джентълмен, пак щях да ви изгоня. Бързо!
Шърли бе изпълнена с решителност и съвсем не се шегуваше. Освен това Тартар отново се надигна — той почувствува признаци на суматоха и прояви желание да се намеси. Изглежда, Дън нямаше какво друго да направи, освен да си тръгне, и той постъпи точно по този начин. Наследницата му отправи дълбок поклон, когато затваряше портата след него.
— Как се осмелява този надут поп да обижда паството си? Как смее този фъфлещ лондончанин да скверни Йоркшир? — бе единственият й коментар за случилото се, когато се върна на масата. Не след дълго малката компания се разпръсна — навъсеното чело на мис Кийлдар, свитите устни и гневният и поглед не подканваха към по-нататъшни развлечения от светски характер.
Глава XVI
Света Троица
Фондът процъфтя. По силата на примера, даден от мис Кийлдар, на енергичните усилия на тримата пастори и ефикасната, макар и безмълвна помощ на техните очилати лейтенанти — старите моми Мери Ан Ейнли и Маргарет Хол — бе събрана една доста прилична сума. Справедливото й разпределение допринесе много за облекчаване на положението, в което бяха изпаднали безработните бедняци. Вълненията в околността като че ли позатихнаха — изминаха две седмици, без да бъде повредено нито едно платно. Над нито една тъкачница или дом в трите енории не бе извършено нападение. Шърли бе изпълнена с оптимизъм, че злото, което тя искаше да предотврати, бе почти избегнато, че надвисналите буреносни облаци се разпръсваха. Надяваше се, че с приближаването на лятото търговията ще се оживи — така ставаше винаги. А и тази изтощителна война не можеше да продължава вечно — мирът трябваше да се върне отново някой ден, а какъв тласък би дал той на търговията!
Това бе обичайното съдържание на разговорите й с нейния наемател Жерар Мур винаги когато се срещнеха. Мур я слушаше притихнал, дори прекалено притихнал, за да й достави това обстоятелство удоволствие. В такива моменти нетърпеливият й поглед сякаш искаше още нещо от него — някакви обяснения или поне някакъв допълнителен коментар. Като се усмихваше посвоему, с онова изражение, което правеше устните му да изглеждат много приятни, докато челото му оставаше сериозно, Мур обикновено отвръщаше, че също вярва в края на войната, че край подобни брегове е хвърлена и котвата на неговите надежди и че върху тях гради той своите очаквания.
— Вие съзнавате — продължаваше той, — че производството в тъкачницата се крепи изцяло на очаквания — не продавам нищо, защото няма пазар за стоката ми. Произвеждам за някой бъдещ ден и се готвя да се възползувам от първата възможност, която ми се предостави. Само преди три месеца това бе невъзможно за мен — бях изразходвал и кредита, и капитала си. Знаете добре кой ми се притече на помощ, от чия ръка приех заема, който ме спаси. Именно този заем ми дава сили да продължа рискованата игра, която доскоро мислех, че не ще мога да играя вече. Загубата ми ще бъде последвана от пълно разоряване, а зная добре, че печалбата ми е под съмнение. Но не унивам — докато имам сили да действувам, докато мога да се боря, с две думи, докато ръцете ми не са вързани, за мен е невъзможно да се предам. Една година — не, дори само шест месеца мир и аз съм спасен, защото, както казвате вие, мирът ще даде тласък на търговията. Тук сте права, но що се отнася до възстановяването на спокойствието в околността, до продължителния умиротворяващ ефект от вашия благотворителен фонд — в това аз се съмнявам. Благотворителността никога не е успявала да усмири работниците, никога не е събуждала благодарността им — това просто не е в човешката природа. Мисля си, че ако всичко беше наред, тогава нямаше да се нуждаят от тази унизителна помощ, и те много добре разбират това. Ние също бихме го почувствували, ако бяхме на тяхно място. А и на кого да бъдат благодарни? На вас, може би на свещениците, но не и на нас, собствениците на тъкачници. Мразят ни повече от всичко. Освен това пострадалите тук са във връзка с пострадалите по другите места — един от техните щабове се намира в Нотингам, друг — в Манчестър, а трети — в Бърмингам. Подчинените получават заповеди от главатарите си и сред тях цари добра дисциплина — не нанасят нито един удар, преди да го обмислят добре. Сигурно сте виждали как при мрачно време свъсените оловни облаци ден след ден вещаят буря, но все пак вечер се разпръсват и тогава слънцето залязва спокойно. Но опасността не е преминала, а само отложена за по-късно — надвисналата от дълго време буря най-накрая ще се разрази. Моралната и физическата природа си приличат.