Но тази година с нея щеше да бъде Шърли и това твърде много променяше характера на изпитанието — променяше го изцяло. Сега то вече не беше изпитание, а почти наслада. Макар и единствена, мис Кийлдар сама по себе си струваше повече, отколкото цяла дружина приятели. Притежаваща самообладание, винаги в добро присъствие на духа, изпълнена със съзнание за своето обществено значение, без да злоупотребява с него — достатъчно бе човек само да я погледне, за да се изпълни с кураж. Съществуваше едно-единствено опасение и то бе дали наследницата ще бъде точна за срещата — често пъти тя съвсем безгрижно закъсняваше, а Каролайн знаеше, че чичо й нямаше дори и секунда за когото и да било: в мига, в който църковният часовник биеше два, щеше да се разнесе звънът на камбаните и шествието щеше да започне. В това отношение тя трябваше да се погрижи за Шърли, защото в противен случай очакванията й за приятелска подкрепа щяха да бъдат осуетени.
В деня на Светата троица, вторник, Каролайн стана почти с пукването на зората. Тя, Фани и Елайза цяла сутрин привеждаха стаите в дома на пастора в подходящ ред за отбраните гости, като сложиха малка подкрепителна почерпка — вино, плодове и кейк — върху полицата на бюфета в трапезарията. След това Каролайн трябваше да се облече в най-новата си и най-хубава рокля от бял муселин — ведрият ден и тържествеността на случая изискваха, дори налагаха необходимостта от такава дреха. Новият й колан, подарък за рождения й ден от Маргарет Хол — Каролайн имаше причина да подозира, че е бил купен от самия Сирил, ето защо в замяна му бе подарила комплект батистени якички в хубава кутийка, — бе привързан от сръчните пръсти на Фани, която не без удоволствие приготви младата си и красива господарка за случая. Семплото и боне бе украсено в тон с колана, а хубавият, но нескъп шал от бял креп добре подхождаше на облеклото й. Вече готова, Каролайн представляваше картина, която не бе чак дотам блестяща, че да заслепява, но бе достатъчно привлекателна, за да буди интерес — картина пленяваща не с разточителното си великолепие, а с нежното си обаяние, в която приятните багри, непретовареността на изражението и изяществото на осанката компенсираха липсата на пищен колорит и бляскави очертания. Това, което кафявите очи и чистото чело показваха от душата и, бе в унисон с облеклото и изражението й — скромност, нежност и замислена хармония. Виждаше се добре, че нито агне, нито гълъб могат да се страхуват от нея, а по-скоро биха събудили в погледа й, изпълнен с безхитростност и нежност, съчувствие със своята природа или поне с природата, която им приписваме.
В края на краищата Каролайн бе едно несъвършено, грешно човешко същество — с красиво тяло, нежна кожа и привлекателна външност, но, както казваше Сирил Хол, нито толкова добра, нито толкова възвишена, както повехналата мис Ейнли, която в този момент обличаше най-хубавата си черна рокля и слагаше поизносения шал и бонето си в единствената стая на малкия си дом.
Каролайн пое през усамотени поля и скрити от човешко око пътеки към Фийлдхед. Тя бързо се носеше покрай зелените плетове и през още по-зелените ливади. Нямаше прах, нито роса да изцапа краищата на безукорно чистата й рокля или пък да намокри изящните й сандали — последните дъждове бяха измили всичко, а топлите лъчи на слънцето бяха изсушили влагата. Тя стъпваше смело по маргаритки и треви, крачеше през гъсти ливади. Когато стигна Фийлдхед, се вмъкна направо в стаята на Шърли.
Каролайн постъпи добре, че дойде, защото Шърли щеше да закъснее твърде много. Вместо да се приготвя с нужната бързина, тя се бе излегнала на дивана с книга в ръка. Мисис Прайър стоеше до нея и напразно я увещаваше да стане и да се облече. Без да хаби думи, Каролайн веднага грабна книгата от ръцете й и със своите собствени започна да смъква дрехите й и да й облича други. Изпаднала в леност поради топлината, но в обичайното за нея весело настроение, присъщо на младостта и жадната й за радост природа, Шърли искаше да говори, да се смее и да не бърза, но Каролайн, решена да отидат навреме, упорито вършеше делото си с възможно най-голяма бързина, с която пръстите й можеха да завързват връзки и да забождат карфици. Най-сетне, когато закопча и последния ред от кукички и илици, тя намери малко време, за да й се сопне, като заяви, че било много лошо човек да е неточен и че дори и в този момент Шърли олицетворявала самата непоправима небрежност — нещо напълно вярно, но образът, в който бе въплътено това неприятно качество, бе просто прекрасен.
Видът й твърде ярко контрастираше с този на Каролайн — всяка гънка на роклята й и всяка линия на фигурата й издаваха стил. Разкошната коприна й подхождаше много повече, отколкото някоя по-семпла дреха; богато избродираният шал й отиваше и тя го бе преметнала с грациозна небрежност; къдрите на бонето й бяха чудесни; усетът към модерното, умело подбраната украса във всяка част на нейното облекло бяха в пълна хармония с искрения пламък в очите и одухотворената усмивка върху устните на тази девойка, с нейната напета стойка и лека стъпка. Когато Шърли бе готова, Каролайн я улови за ръката и я затегли надолу по стълбите. Озовали се навън, двете се затичаха през ливадите, а стъпките им бяха придружавани от смях — приличаха на снежнобял гълъб и залята от ярки цветове райска птица, понесли се заедно в радостен полет.