Каролайн се огледа за Шърли. Съзря пъстроцветния шал и виолетовата рокля в центъра на група от дами, които познаваше добре — всички те обаче бяха дами, които тя системно отбягваше всеки път, когато това бе възможно. Проявявайки в някои случаи по-голяма стеснителност, отколкото в други, тъкмо сега Каролайн не намери в себе си смелост да се присъедини към тази компания. Но пък и не можеше да остане сама, когато всички бяха по двойки или на групи, затова се приближи към няколко свои ученички поотраснали девойки, почти млади жени, които стояха прави и наблюдаваха стотиците по-малки от тях деца, играещи на сляпа баба. Мис Хелстоун знаеше, че тези момичета я харесват, но при все това изпитваше някаква стеснителност в тяхно присъствие, когато се намираха извън училище. Тя се присъедини към тях в този момент само за да намери закрила в компанията им, а не да ги покровителствува с присъствието си. Момичетата инстинктивно почувствуваха слабостта й и проявиха своята почит към Каролайн с непреднамереното си внимание. В училище познанията й бяха спечелили тяхната висока оценка, а внимателното й отношение бе породило уважението им. Тъй като за тях тя бе олицетворение на добротата и мъдростта в класната стая, те почтително подминаваха явната й стеснителност, когато се намираше извън нея, без да възнамеряват да се възползуват от срамежливостта й. Макар и селски момичета, те притежаваха твърде много от нейната английска чувствителност, за да проявят някаква грубост, бяха я наобиколили смирено, настроени любезно и приятелски, като приемаха беглите й усмивки и малко припрените опити да поведе разговор съвсем добродушно и благовъзпитано — последното им качество бе следствие от първото и това скоро я накара да се отпусне.
Но когато мистър Сам Уин дотича, за да предума по-големите момичета да се присъединят към играта заедно с малките, Каролайн отново остана сама. Тя възнамеряваше да се оттегли незабелязано към къщата, когато Шърли, усетила отдалеч нейното усамотение, побърза да отиде при нея.
— Хайде да се изкачим до поляните на хълма — каза тя. — Зная, че не обичате тълпите, Каролайн.
— Но това ще ви лиши от удоволствието ви, Шърли, ако напуснете всички тези изискани хора, които така усърдно ви ухажват и за които, без много усилия и хитрост, можете да бъдете така приятна.
— Не съвсем без усилия. Вече съм отегчена от това — толкова е скучно и безполезно да говориш и да се смееш с доброто старо дворянство на Брайърфийлд. От десет минути се оглеждам за бялата ви рокля. Обичам да наблюдавам скъпите на сърцето ми хора, когато се намират сред други и когато ги сравнявам с тях — сравнявах и вас. Не приличате на никоя от тях, Лина — има няколко лица, които са по-красиви от вашето, например това на Хариет Сайкс, която е много по-хубава от вас. До нея вие изглеждате почти незначителна, но вашето изражение е мило, замислено — то е това, което аз наричам интересно.
— Недейте, Шърли! Вие ме ласкаете.
— Не се учудвам, че вашите ученици ви обичат.
— Глупости, Шърли. Нека да говорим за нещо друго.
— Да говорим тогава за Мур и да го наблюдаваме — В момента даже го виждам.
— Къде?
Когато Каролайн отправи въпроса си, тя не погледна към другия край на поляната, а насочи погледа си към очите на мис Кийлдар, както правеше винаги когато Шърли споменаваше някакъв далечен обект. Приятелката й притежаваше по-остро зрение и Каролайн вероятно си мислеше, че тайната на орловия й поглед се крие в нейните тъмносиви зеници, а може би просто се опитваше да отгатне посоката, в която гледаха тези проницателни и блестящи сфери.