— А защо? — полюбопитствува Шърли, която бе запозната с малко надутите обноски на самозвания наставник и често се спречкваше с него, тъй като Джо, който по принцип изповядваше теория за превъзходство над жените, дълбоко в душата си роптаеше против обстоятелството, че господарят му и тъкачницата бяха, в известен смисъл, във властта на една фуста, а някои делови визити на наследницата до кантората правеха живота на клетия Джон горчив като пелин.
— Защото тук няма нищо, дето да е за жени?
— Така ли! Ами молитвите и проповедите ей там в църквата — те не са ли за жени?
— Ако съм забелязал правилно, вас ви нямаше, нито за молитвата, нито пък за проповедта, госпожице. А пък преди това имах предвид политиката, защото ако не греша, Уилям Фарън се беше разбъбрил точно на тази тема.
— Е добре. И какво? Политиката е нещо обичайно за нас, Джо. Известно ли ви е, че чета вестник всеки ден, а в неделя и по два?
— Предполагам, че четете съобщенията за женитби, госпожице, както и за убийствата, нещастните случаи и разни други такива.
— Чета уводните статии, Джо, както и новините от чужбина. Преглеждам също така и пазарните цени. С две думи — чета това, което четат и мъжете.
Джо имаше вид на човек, който сякаш чува дърдоренето на някоя креслива сврака. Отговорът му бе само презрително мълчание.
— Джо — продължи мис Кийлдар, — никога не съм можела да разбера със сигурност дали сте от вигите или от торите — кажете ми, моля, коя партия е почетена от вашето благоволение?
— Чини ми се, че е много трудно да обясниш нещо, за което си сигурен, че няма да го разберат — последва надменният отговор на Джо. — Що се отнася до торите, по-скоро предпочитам да съм някоя стара баба или дори млада мома, което ще рече, че тя е още по-крехка стока. Защото тъкмо торите водят войната и развалят цялата търговия. А пък ако трябва да съм от някоя партия — макар че то политическите партии са истинска глупост, — аз съм от оная, дето най-много защитава мира, а следователно и търговските интереси на тая страна.
— И с мен е така, Джо — отвърна Шърли, която изпитваше удоволствие да дразни този наставник; тя упорито поддържаше подхванатата политическа тема, въпреки че според Джо жените нямаха право да разсъждават за подобни неща, достойни само за възвишени умове. — Така е, поне отчасти. Проявявам не малък интерес към селското стопанство, като за това си има причина — съвсем не ми се иска Англия да стане зависима от Франция. Част от доходите ми, разбира се, идват от тъкачницата, но частта, която идва от земите около нея, е още по-голяма. Смятам, че не бива да се предприемат мерки, които да накърнят интересите на земеделските стопани, нали, Джо?
— Росата по туй време на денонощието не е здравословна за жените — отбеляза Джо.
— Ако правите тази забележка от загриженост към мен, мога само да ви уверя, че студът не ми влияе. Не бих имала нищо против да ви сменя при някои от нощните ви будувания и да пазя тъкачницата през една от тези летни нощи, въоръжена с мускета ви, Джо.
Джо Скот винаги държеше брадичката си високо вдигната, но по време на тази реч я вдигна още няколко сантиметра нагоре.
— Но да се върна на думата си — продължи Шърли. — Тъй като съм собственица на тъкачница, и същевременно и фермерка, в главата ми постоянно се върти една мисъл, че ние, производителите и деловите хора, понякога сме малко — наистина много малко — егоистични и късогледи в схващанията си, като забравяме за човешките страдания и проявяваме безсърдечие в гонитбата на печалба. Не сте ли съгласен с мен, Джо?
— Не мога да споря там, дето няма да бъда разбран — отново отвърна Джо.
— Какъв загадъчен човек! Господарят ви понякога спори с мен, Джо — той не е толкова опърничав, колкото сте вие.
— Тъй да е, всеки си знае най-добре сам.
— Джо, наистина ли мислите, че мъдростта на света се намира единствено в главите на мъжете?
— Знам само, че жените са опако и своенравно племе. Много уважавам туй, дето е казано в глава втора на първото послание на апостол Павел до Тимотей.
— И какво е казано там, Джо?
— «Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж. Но заповядвам да бъде в безмълвие. Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева.»
— Какво общо има това с търговските дела? — Прекъсна го Шърли. — Понамирисва ми на първородство. Ще повдигна въпроса пред мистър Йорк още при първия случай, когато той отново се нахвърли срещу правата на аристократите.
— Освен туй — продължи Джо Скот — «не Адам биде прелъстен, а жената бе прелъстена и падна в престъпление»