— Толкова по-голям позор за Адам, който е съгрешил с отворени очи! — извика мис Кийлдар. — Откровено казано, Джо, винаги нещо ме е смущавало, когато съм чела тази глава — тя ме озадачава.
— Всичко е много просто, госпожице — чете този, който разбира.
— Но той може да я чете според разбиранията си — отбеляза Каролайн, която за пръв път се намеси в диалога. — Предполагам, че допускате правото на собствено мнение, Джо, нали?
— Ами че как! Допускам го и го изисквам за всеки ред от Светото писание.
— Жените могат да упражняват това право, както и мъжете, нали?
— Не, жените трябва да приемат мнението на мъжете си — и за политиката, и за религията, — за тях тъй е по-добре.
— О! О! — възкликнаха едновременно Шърли и Каролайн.
— Точно тъй трябва да бъде, няма никакво съмнение — настоя упоритият наставник.
— Смятайте, че сте освиркан и пратен на позорния стълб за подобно глупаво изказване — каза мис Кийлдар. — По същата логика можете да кажете, че и мъжете трябва да приемат мнението на свещениците наготово. Каква стойност би имала подобна религия? Тя просто би била едно сляпо и глупаво суеверие.
— А вие как тълкувате, мис Хелстоун, тези думи на свети Павел?
— Хм! Тълкувам ги по следния начин — той е написал тази глава за една определена група християни при определени обстоятелства. Освен това осмелявам се да кажа, че ако можех да прочета оригинала на гръцки сигурно бих открила, че много от думите са били преведени погрешно, дори разбрани погрешно. Не се съмнявам, че е възможно с малко по-голяма изобретателност този пасаж да прозвучи съвсем другояче, като например «Нека жената отвори уста, когато сметне, че е уместно да отправи забележка» или «позволено е на жената да поучава и да упражнява власт колкото си иска. А междувременно мъжът е най-добре да си кротува» и така нататък.
— Тези думи ще избелеят от едно пране, госпожице.
— Сигурна съм, че няма да избелеят. Мислите ми са боядисани с много по-трайни багрила, отколкото вашите, Джо. Мистър Скот, вие сте изключително опърничав човек и винаги сте били такъв — Уилям ми е по-симпатичен от вас.
— У дома си Джо е много добър — каза Шърли. — Виждала съм го вкъщи да е кротък като агънце. В Брайърфийлд няма по-добър, нито по-мил съпруг от него. Не е от онези, които четат проповеди на жените си.
— Съпругата ми е една обикновена и отрудена жена — времето и грижите са я накарали да се прости с всякаква суетност, ала с вас това не е тъй, млади госпожици. Освен това си мислите, че знаете много, ама ако питате мен, в главите ви се въртят само разни врели-некипели. Да ви кажа — туй се случи преди около година, — един ден мис Каролайн беше дошла в кантората, а аз тогава опаковах нещо зад една голяма маса, та тя не ме видя; донесе една плоча, на която имаше записани цифри. Беше само някаква задача за упражнение, дето моят Хари щеше да реши за две минути. Обаче тя не можеше да я сметне и мистър Мур трябваше да й покаже. Как ли не й обяснява, ама тя пак нищо не разбра.
— Глупости, Джо!
— Не, не са глупости — и мис Шърли се прави, че слуша господаря, когато й говори за търговията, при това много внимателно, сякаш попива всяка негова дума и сякаш всичко й е ясно като дамско огледало пред очите и. Ама през цялото време наднича през прозореца, за да види дали кобилата стои кротко, или пък поглежда някое петънце по полата си за езда, а след туй забива очи в паяжините и прахоляка из кантората като си мисли колко сме мръсни и колко добре ще си поязди из ливадите на Нанъли. Тя разбира от приказките на мистър Мур, колкото от китайски.
— Джо, вие сте цял клеветник. Щях да ви отговоря, както подобава, но хората вече излизат от църквата и ще трябва да ви оставим. Довиждане, човече с предразсъдъци, довиждане, Уилям. Деца елате утре във Фийлдхед и си изберете каквото си харесате от килера на мисис Джил.
Глава XIX
Лятна нощ
Свечеряваше се. Изгряващите звезди запалваха светлинките си по чистото небе.
— Ще бъде все още достатъчно светло, за да се прибера у дома си — каза мис Кийлдар, като се приготви да остави Каролайн до градинската порта на пасторския дом.
— Не трябва да си ходите сама, Шърли. Фани ще ви придружи.
— В никакъв случай. От какво да се страхувам в собствената си енория? Бих вървяла от Фийлдхед до църквата, през която и да е лятна нощ дори три час по-късно от този час само заради удоволствието да наблюдавам звездите.
— Но почакайте поне докато тълпата се разотиде.