— Значи това е поверено на мен, Шърли, така ли? Той е лъскав, остър и отлично закален, има опасен вид, но никога не съм била обземана от онзи подтик, който да ме накара да го насоча срещу друго човешко същество. Трудно ми е да си представя обстоятелствата, които биха принудили ръката ми да замахне с този дълъг нож.
— Аз също не бих искала да го направя — отвърна Шърли, — но мисля, че бих била способна, ако съм принудена от някаква крайна ситуация, а виж, това вече мога да си представя.
И мис Кийлдар тихо отпи от чашата си с прясно надоено мляко, а видът й бе малко замислен и блед — но всъщност кога ли не изглеждаше бледа? Нейните страни никога не бяха заливани от руменина.
След като привършиха с млякото и хляба, Фани бе повикана отново — беше й казано, че тя и Елайза могат да си лягат, което и двете отдавна желаеха да направят, уморени от изпълнения с работа ден, от рязане на кифли, от пълнене на чайници, от тичане насам-натам с подноси в ръце. Не след дълго се чу как вратата към стаята на двете прислужници се затвори. Каролайн взе една свещ и тихо обиколи къщата, за да се увери, че всеки прозорец е затворен добре и всяка врата — залостена. Не подмина дори и населяваната от призраци задна кухня, нито подобните на гробници изби. След като обходи всичко, се върна в трапезарията.
— В момента в къщата няма нищо — нито от дух, нито от плът — заяви тя, — което да не е на мястото си. Наближава единадесет часът и е време за лягане, но ми се иска да пободърствувам още малко, Шърли, ако не възразявате. Ето — продължи тя, — донесла съм пистолетите от кабинета на чичо ми. Можете да ги разгледате на спокойствие.
Каролайн ги постави на масата пред приятелката си.
— А защо ви се иска да останете още? — попита мис Кийлдар, като пое пистолетите, за да ги разгледа и отново ги постави на масата.
— Защото сърцето ми е обзето от някакво странно и тревожно чувство.
— И с мен е така.
— Питам се дали това състояние на безсъние и без безпокойство не е причинено от някакво електричество във въздуха.
— Не, небето е чисто и по него има безчет звезди — нощта е прекрасна.
— Но много смълчана. Чувам как водата ромони по каменистото дъно на потока в клисурата толкова ясно сякаш тече под стените на църквата.
— Доволна съм, че нощта е толкова тиха. Струва ми се, че въздишките на вятъра или камшиците на дъжда биха ме раздразнили в този момент.
— А защо, Шърли?
— Защото щяха да попречат на усилията ми да слушам.
— Към клисурата ли е насочен слухът ви?
— Да, това сега е единственото място, откъдето долита някакъв шум.
— Единственото, Шърли.
Двете приседнаха до прозореца, облегнаха ръце на перваза и наклониха глави навън. Видяха младите си лица на светлината на звездите и на онова юнско сияние, което не изчезва напълно, докато не се появи зората откъм изток.
— Мистър Хелстоун си мисли, че нямаме представа къде е отишъл — промърмори мис Кийлдар, — нито по каква работа, нито с какви намерения, нито пък след какви приготовления. Но аз се досещам — а вие?
— И аз се досещам за нещо.
— Всички онези мъже, в това число и братовчед ви Мур, си въобразяват, че в този момент спим в леглата си и сме лишени от възможността да мислим.
— И че не сме загрижени за тях, че не се надяваме и не се страхуваме за тях — додаде Каролайн.
И двете прекараха половин час в мълчание. Нощта също бе смълчана. Само църковният часовник отмерваше хода си на всеки четвърт час. Двете момичета размениха няколко думи за хладния нощен въздух — завиха се плътно с шаловете си, сложиха отново бонетата си, които бяха свалили, и пак впериха поглед навън.
Към полунощ монотонният лай на домашното куче обезпокои тишината на бдението им. Каролайн се надигна и безшумно се отправи по тъмните коридори към кухнята с намерение да го усмири с парче хляб, което успя да направи. Когато се върна в трапезарията, тя я намери в пълен мрак, тъй като мис Кийлдар бе изгасила свещта. Очертанията на фигурата й се виждаха на фона на все още отворения прозорец, през който се бе надвесила навън. Мис Хелстоун не зададе никакви въпроси, а се прокрадна до нея. Кучето отново започна яростно да лае, а после внезапно спря и сякаш наостри уши. Двете девойки в трапезарията също се заслушаха, но този път не само в шума на потока в клисурата. Откъм пътя под църковния двор долиташе по-близък, макар и приглушен шум — шум отмерен, трополящ и все по-близък, глухият шум от маршируващи нозе.