— Тогава ще трябва да затворим прозорците и да оставим всичко след себе си в пълна сигурност. Знаете ли защо отиваме, Кари?
— Да… всъщност не… защото вие желаете така.
— И това ли е всичко? Нима сте готова до такава степен да се подчинявате на всеки мой каприз? Ще бъдете много послушна съпруга на някой строг мъж. Ликът на луната в този момент не е по-блед от вашия, а трепетликата до портата не трепери повече от вашите пръсти. И значи тъй — послушна и уплашена, изумена, но вярна, вие ще ме последвате в сърцето на истинската опасност! Кари, позволете ми да ви предложа оправдание за вашата вярност — отиваме заради Мур, отиваме, за да видим дали не можем да му бъдем от полза, за да се опитаме да го предупредим какво го очаква.
— Но разбира се! Каква сляпа и слаба глупачка съм аз и колко будна и находчива е мисълта ви, Шърли! Ще дойда с вас! Ще дойда с вас на драго сърце!
— В това не се съмнявам. За мен вие сте готова да загинете сляпо и безропотно, но за Мур ще дадете живота си разумно и себеотрицателно. Но истината е, че тази вечер не става въпрос за смърт — подобна опасност не съществува.
Каролайн бързо затвори кепенците и прозорците.
— Не се страхувайте, че няма да ми достига дъх, за да бягам бързо като вас, Шърли. Ето ръката ми — бързо да тръгваме през полята.
— Но вие не можете да прескачате зидове?
— Тази нощ ще мога.
— Страхувате се от плетове и от потока, който ще трябва да прекосим, нали?
— Мога да го прекося.
Двете девойки се затичаха. Пред тях се изпречваха огради, но те не бяха в състояние да ги спрат. Шърли бе пъргава и със силни крака — когато поискаше, можеше да скача като сърна. Каролайн бе по-свита и по-непохватна, на един или два пъти падна и се ожули, но веднага ставаше и заявяваше, че й няма нищо. Последната поляна бе оградена от гъст плет и двете загубиха доста време, докато открият пролука в него. Когато я намериха, тя се оказа тясна, но успяха да се промъкнат — дългите коси, нежната кожа, коприната и муселинът пострадаха, но главното, за което двете девойки съжаляваха, бе, че това препятствие ги забави. От другата страна на плета бе потокът, който носеше дълбоките си води по осеяното с камъни корито. На това място една тясна дъска представляваше единственият мост отвъд. Шърли смело бе минавала по тази дъска много пъти досега, но Каролайн никога не се бе осмелявала да прекоси тъкмо тук.
— Ще ви пренеса — каза мис Кийлдар. — Лека сте, а аз не съм слаба. Нека да опитам.
— Ако падна във водата, можете да ме измъкнете като риба — бе отговорът, придружен с благодарствено стискане на ръката й.
Каролайн без никакво колебание се впусна по люлеещата се дъска, сякаш тя бе продължение на твърдата земя. Шърли, която я последва, не я прекоси по-решително или по-безопасно. В състоянието, в което се намираха, устремени към своята цел, дори и разпенената морска стихия не би била препятствие за тях. В този миг те бяха извън властта на огъня и водата — цялото бърдо Стилброу, осветено и осеяно от огньове, не би било в състояние да ги възпре, нито пък придошлите води на реките Колдър и Еър. И все пак един звук ги накара да спрат. Току-що бяха стъпили на отсрещния бряг, когато откъм север един изстрел раздра тишината. Измина секунда. Някъде в далечината от юг му отговори друг. В разстояние на три минути ехтяха гърмежи откъм изток и запад.
— Още при първия пукот помислих, че сме мъртви — заяви Шърли, като си пое дълбоко въздух. — Почувствувах, че нещо ме удари в слепоочията, и реших, че сърцето ви е пронизано, но обадилият се глас ми обясни всичко — това са сигнали, съвсем по тяхному. Значи сега ще последва нападението. Трябваше да имаме криле — нозете не са ни носили достатъчно бързо.
Оставаше им да минат част от горичката. Когато излязоха от нея, тъкачницата се показа пред тях в ниското — виждаха се сградите, дворът, виждаше се и пътят от другата страна. Още първият поглед на Шърли в тази посока я убеди в правдивостта на предположението й — бяха дошли твърде късно, за да могат да предупредят. Преодоляването на препятствията, изправили се пред тях, докато прекосяваха полята, им бе отнело много повече време, отколкото бяха предвидили.
Пътят, който би трябвало да бъде бял на цвят, бе целият почернял от движещото се по него множество от хора. Бунтовниците се бяха скупчили пред затворената порта на двора, а вътре се виждаше фигурата на един мъж, който явно им говореше нещо. Самата тъкачница бе съвършено тъмна и смълчана — наоколо и не се забелязваше никакъв признак на живот, никаква светлина или движение.