Каролайн все още не се бе успокоила.
— Шърли, Шърли, така ми се искаше да му кажа поне една думичка, преди да си отиде — тихо мълвеше тя, докато в ъгълчетата на очите й се събираха сълзи.
— Защо плачете, Лина? — малко строго попита мис Кийлдар. — Трябва да се радвате, вместо да тъжите. Робърт е извън всякаква опасност, той е победител — в боя бе хладнокръвен и смел, а в победата си е сдържан. Нима сега е време… нима това е причина за сълзи?
— Вие не знаете какво е в душата ми — изхлипа Каролайн, — каква мъка, какво объркване, нито пък знаете причината за това. Разбирам, че славата и добрината на Робърт трябва да ни радват. Така го чувствувам и аз, от една страна, но от друга пък се чувствувам толкова нещастна. Толкова съм отдалечена от него, а имаше време, когато бях толкова близо. Оставете ме, Шърли, нека да си поплача няколко минути — така ще ми олекне.
Мис Кийлдар, усетила, че тялото на приятелката й трепери с всяка своя фибра, престана да я увещава. Тя излезе от навеса и я остави да си поплаче на спокойствие. Това бе най-доброто разрешение — след няколко минути Каролайн отново се присъедини към нея, вече много по-спокойна. Тя заяви с обичайния си смирен и нежен глас:
— Хайде да си вървим у дома, Шърли. Обещавам да не се срещам с Робърт отново, докато той не ме помоли за това. Никога няма да се опитвам да му се натрапвам. Благодаря ви, че ме възпряхте преди малко.
— Направих го с добри намерения — отвърна мис Кийлдар, — а сега, скъпа Лина — продължи тя, — нека да извърнем лицата си към хладния утринен бриз и тихичко да се върнем у вас. Ще се промъкнем вътре тъй, както се измъкнахме навън — никои няма да узнае къде сме били, нито какво сме видели тази нощ, следователно няма защо да се страхуваме нито от упреци, нито от погрешно тълкуване на постъпката ни. Утре ще видим Робърт и ще бъдем в добро настроение. Но няма да продумам ни дума повече, за да не се разплача и аз. Може би ви се струва, че съм строга с вас, но това всъщност не е така.
Глава XX
На следния ден
Двете девойки не срещнаха жива душа по пътя си към дома на пастора. Вмъкнаха се безшумно през вратата и незабелязано се качиха на горния етаж; настъпващото утро осветяваше пътя им. Шърли незабавно се насочи към леглото си и въпреки че стаята й бе непозната (тя никога преди това не бе спала в дома на пастора), въпреки че съдбата за пръв път я сблъскваше със сцена, изпълнена с толкова вълнение и ужас, ободряващият сън затвори клепачите и успокои чувствата и, преди още тя да отпусне глава върху възглавницата.
Съдбата бе дарила Шърли със завидно здраве. Макар и да притежаваше горещо и пълно с отзивчивост сърце, тя никога не се бе оплаквала от слаби нерви. Духът й можеше да бъде завладян от бурни чувства, без да се изтощи — бурята вълнуваше и разтърсваше душата й, докато траеше, ала не успяваше да пречупи или помрачи бодростта й. Както всеки ден й носеше ободрителни вълнения, така и всяка нощ я даряваше с възвръщаща силите почивка. Каролайн я наблюдаваше как спи и в красотата на щастливото й изражение четеше спокойствието на душата й.
А тъй като притежаваше съвсем различен темперамент самата тя не можеше да заспи. Дори обикновеното вълнение на училищното празненство би било достатъчно да изпълни нощта й с безпокойство, а пък картината на ужасната драма, която допреди малко бе пред очите й, вероятно нямаше да бъде забравена с дни. Съвсем излишно бе да се опитва да полегне. Тя приседна близо до Шърли, като отброяваше бавните минути и наблюдаваше как юнското слънце се изкачва на небето.
Животът се стопява бързо в такива бдения, каквито напоследък твърде често сполетяваха Каролайн — бдения, по време на които душата, лишена от приятна и подкрепителна храна, от даровете на надеждата, от сладкия мед на радостните спомени, се опитва да преживява с постни гозби от желания и като не успее да получи нито наслада, нито подкрепление, а същевременно изпитва непреодолим стремеж да загине, се обръща към философията, стоицизма и примирението; тя отправя към тези богове зов за помощ, но зовът й е напразен — той остава нечут и пренебрегнат и постепенно отмира.
Каролайн бе християнка и затова в часове на тревога тя изричаше множество молитви, за които я вдъхновяваше християнската вяра. Молеше се за търпение, за сила и облекчение. Но този свят, както всички знаем, е място за изпитания и несгоди. Тъй като молитвите и досега не се бяха увенчали с благоприятни последици, на нея й се струваше, че те остават нечути и неприети. Понякога си мислеше, че господ е извърнал поглед от нея. На моменти ставаше калвинистка и като потъваше в дълбините на религиозното отчаяние, виждаше над себе си да се сгъстяват облаците на възмездието.