Выбрать главу

Мнозина са имали такива моменти в живота си, когато са се чувствували отхвърлени по подобен начин, когато, надявали се дълго с безплодни надежди, са виждали как заветното сбъдване на мечтите им се е изплъзвала, а душите им наистина са помръквали. Това е тежък час, но често пъти именно той предхожда раждането на деня, именно той предхожда онзи миг, когато леденият януарски вятър понася над преспите едновременно траурния марш на отминаващата зима и предвестието на пролетта. Но загиващите птици не могат да прозрат отвъд мразовития повей, който ги кара да треперят, както и страдащата душа не може да съзре в бездната на страданието зората на своето избавление. Но нека все пак този, който страда, да се уповава на любовта и вярата в бога — бог никога не ще го измами, никога не ще го изостави нацяло. «Бог наказва, когото обича.» В тези думи има истина и те не трябва да се забравят.

Най-сетне домът се пробуди — прислугата бе вече на крак, кепенците на долния етаж бяха отворени. Ставайки от кушетката, която тази нощ се бе превърнала в истинско ложе от тръни, Каролайн изпита онзи прилив на духовна сила, който идва с настъпването на деня и подновяването на ежедневните грижи — идва за всички, освен за напълно отчаяните или за онези, които са на смъртен одър. Както обикновено тя се облече грижливо, като се опита да подреди косите с по такъв начин, че външният и вид с нищо да не показва онази безнадеждност, която цареше в душата и. Когато и двете бяха готови, Каролайн изглеждаше също тъй свежа, както и Шърли. Само погледът на мис Кийлдар бе по-жив, докато в очите на мис Хелстоун се четеше някакво униние.

— Днес ще поговоря с Мур за доста неща — бяха първите думи на Шърли, а по лицето й можеше да се види, че за нея животът бе изпълнен с интересни неща, очаквания и смисъл. — Той ще трябва да бъде подложен на кръстосан разпит — добави тя. — Подозирам, че си мисли, как умело ме е надхитрил. Така се отнасят мъжете към жените, като предполагат, че по този начин им спестяват болката. Въобразяват си, че ние не знаем къде са били те снощи, а ние пък знаем, че те не могат и да предположат къде сме били. Мъжете са на мнение, че жените имат ум на деца, а това съвсем не е така.

Тези думи бяха изречени от Шърли, докато тя се намираше пред огледалото и къдреше естествено чупливата си коса, като завиваше кичурите с пръсти. Тя поде същата тема след пет минути, докато Каролайн закопчаваше роклята и пристягаше колана й.

— Ако мъжете можеха да ни видят, такива каквито сме, щяха малко да се позачудят. Но най-умните, най-проницателните мъже често пъти живеят в някакво заблуждение спрямо жените — те не ги виждат в истинската и светлина, а ги възприемат погрешно, както в добрите, така и в лошите случаи. Добрата жена за тях е нещо причудливо — наполовина кукла, наполовина ангел, а лошата почти винаги е дявол. А когато ги слушаш да превъзнасят собствените си произведения, как боготворят героинята на някоя поема, на някой роман или пиеса, как я мислят за нещо прекрасно или божествено! Тя може да е прекрасна и божествена, но много често е доста изкуствена — фалшива като розата в най-хубавото ми боне ей там. Само ако кажех какво мисля по този въпрос, само ако разкриех мнението си за някои първокласни героини от първокласни произведения, къде щях да бъда тогава? Щях да бъда мъртва, и то след не повече от половин час просната под купчина камъни, запратени от отмъстителни ръце.

— Шърли, говорите толкова много, че не мога да ви закопчая — постойте малко мирно. В края на краищата героините на писателите са също толкова добри, колкото и героите на писателките.

— Нищо подобно. Един ден ще докажа това на страниците на някое списание, когато намеря повече свободно време, само че никога няма да го отпечатат. Ще ми съобщят, че ми благодарят за написаното, но за съжаление няма да могат да го използуват, и ще ме помолят да си го прибера от издателите.

— Сигурна съм, че не можете да пишете достатъчно умно. Вие не знаете достатъчно, не сте толкова образована, Шърли.

— Бог ми е свидетел, че не мога да възразя на думите ви, Кари — невежа съм като пън. Но имам само една утеха и тя е, че и вие не сте в по-добро положение от мен.