Двете слязоха за закуска.
— Питам се как ли са прекарали нощта мисис Прайър и Хортенз Мур — каза Каролайн като приготвяше кафето. — Каква егоистка съм! Изобщо не помислих за нито една от тях до този момент. Сигурно са чули цялата врява — Фийлдхед и домът на Хортенз са толкова наблизо. В подобни случаи Хортенз е много притеснителна, а несъмнено същото се отнася и за мисис Прайър.
— Повярвайте ми, Лина, Мур сигурно е намерил начин да я отведе по-далеч от това място. Тя си тръгна с мис Ман и той навярно я е оставил да прекара нощта в нейния дом. Що се отнася за мисис Прайър, признавам, че се тревожа за нея, но само след половин час ще отидем да я видим.
По това време новината за случилото се бе стигнала вече до всички в околността. Фани, която бе ходила до Фийлдхед за мляко, се върна задъхана с вестта, че посред нощ е имало битка край тъкачницата на Мур, и че около двадесет души са били убити. Докато Фани отсъствуваше, Елайза бе осведомена от чирака на месаря, че тъкачницата била изгорена до основи. И двете прислужници се втурнаха в гостната, за да съобщят тези ужасни новини на дамите, като прекъснаха своя ясен и точен разказ, за да изкажат твърдото си убеждение, че господарят трябва да е бил там — те били сигурни, че той и клисарят Томас снощи били излезли, за да се присъединят към мистър Мур и войниците; мистър Малоун също не се бил появявал в квартирата си от вчера следобед, а жената и децата на Джо Скот били изпаднали в ужас, защото не знаели какво е станало с главата на семейството.
Тези вести току-що бяха предадени, когато на вратата се почука и до нея застана момчето куриер от Фийлдхед, което бе пристигнало с голяма бързина и носеше бележка от мисис Прайър. Бележката бе писана набързо и в нея мисис Прайър умоляваше мис Кийлдар да се върне у дома си веднага, тъй като поради настъпилия смут в околността се налагало да бъдат издадени съответни разпореждания и във Фийлдхед, което било само по силите на господарката на дома. Следваше постскриптум, който съдържаше молба мис Хелстоун да не остава в дома на чичо си сама и предложение да придружи мис Кийлдар.
— По този въпрос няма две мнения — каза Шърли, като привърза на главата си собственото си боне, а след това изтича, за да донесе бонето на Каролайн.
— Но какво ще правят Фани и Елайза? Ами ако чичо ми се върне?
— Чичо ви няма да се върне скоро — сега той има друга работа. Ще галопира цял ден от Брайърфийлд до Стилброу, за да раздвижи съдиите в съда и офицерите в казармите. А Фани и Елайза могат да повикат жените на Джо Скот и на клисаря, за да не бъдат сами. Освен това сега вече не съществува никаква опасност — трябва да минат седмици, преди бунтовниците да могат отново да се съберат или да вземат решение за ново нападение. И ще се излъжа, ако Мур и мистър Хелстоун не се възползуват от снощния бунт, за да потушат всичко веднъж завинаги — те ще сплашат властите в Стилброу и ще ги накарат да вземат енергични мерки. Надявам се само, че не ще бъдат прекалено сурови и не ще преследват победените прекалено безмилостно.
— Робърт няма да бъде жесток, снощи се убедихме в това — каза Каролайн.
— Но ще бъде суров — отвърна Шърли, — както и чичо ви.
Забързани към Фийлдхед по пътеката през полята, двете видяха как пътят в далечината вече се оживява от необичайния поток от ездачи и пешеходци, запътили се към обикновено усамотената досега клисура. Когато стигнаха до имението, те намериха задните порти широко отворени, а дворът и кухнята препълнени с възбудени хора, дошли за млякото си — мъже, жени и деца, които мисис Джил, икономката, напразно се опитваше да убеди да приберат гюмовете си и да си вървят. (В Северна Англия съществува или порочно съществуваше обичай селските труженици, които живееха в земите на собственика на имението, да получават своето мляко и масло от мандрата на господарската къща, по чиито пасища пасеше едно стадо крави, предназначено за нуждите на хората от околността. Мис Кийлдар притежаваше такова стадо и всички крави в него бяха с повиснали гуши, отгледани със сочната трева и чистите води на Еърдейл. Шърли много се гордееше със загладения им вид и доброто им състояние.) Като разбра какво е положението и че е необходимо да се поразчисти домът от присъствието на толкова много народ, Шърли се провря сред потъналите в оживен разговор хора. Тя им пожела «добро утро» с открита и спокойна непринуденост — това бе естественият й начин на поведение, когато се обръщаше към повече хора, особено ако тези хора принадлежаха към редиците на работниците; беше по-сдържана с равните на себе си и горда към тези, които стояха над нея. След това тя попита дали всички са претеглили млякото си и като разбра, че са го направили, заяви, че се питала какво още ги задържа тук.