— Ами приказваме си за битката, дето станала край тъкачницата ви, господарке — отвърна един мъж.
— Приказвате си! Много ви прилича! — каза Шърли. — Чудно нещо защо всички обичат толкова много да си приказват за това, което става — приказвате ако някои почине внезапно, приказвате, ако някъде избухне пожар, приказвате, ако някой собственик на тъкачница се провали, приказвате, ако го убият. Каква е ползата от приказките ви?
Няма нищо, което да допада на хората от по-низшите слоеве повече, отколкото някое истинско добродушно хокане. Те ненавиждат ласкателството, но изпитват наслада от честното поскастряне. Наричат го откровен разговор и изпитват искрено удоволствие да бъдат негов обект. Приятелската строгост в поздрава на мис Кийлдар само за секунда й спечели вниманието на цялата тълпа.
— Да не сме по-лоши от тия, дето са над нас, а? — попита с усмивка един мъж.
— Но и с нищо не сте по-добри. Вие, които трябва да сте пример за трудолюбие, обичате клюките повече от мързеливците. Изисканите богати хора, които нямат с какво да се занимават, могат отчасти да бъдат извинени, че си запълват времето по такъв начин. Но за вас, които трябва да печелите хляба си с пот на челото, няма никакво извинение.
— Туй е много интересно, господарке — значи като работим много, тогава не ни трябва почивка, тъй ли?
— Никаква почивка — бе незабавният отговор, — освен ако — добави «господарката» с усмивка, която издайнически смекчаваше строгостта на думите и, — освен ако знаете по-добър начин да я прекарвате, отколкото да се събирате на ром и чай, ако сте жени, или на бира и с лула в уста, ако сте мъже, и да обсъждате слуховете за сметка на съседите си. Хайде, приятели — продължи тя, а тонът й от укоризнен внезапно премина в любезен, — покажете своето уважение към мен, като вземете гюмовете си и си идете по домовете. Днес очаквам да ме посетят няколко души и ще бъде неудобно, ако пътят към дома ми е задръстен с хора.
Жителите на Йоркшир са до такава степен податливи на убеждение, колкото са и непокорни срещу принуждението — дворът опустя за пет минути.
— Благодаря ви, приятели, и довиждане — каза Шърли, като затваряше портите, за да остане сама в притихналия двор.
Бих искала сега да чуя как и най-претенциозния лондончанин ще може да открие някакъв пропуск в Йоркширското възпитание! Ако човек погледне на тези така, както заслужават, ще види, че повечето момци и девойки от Уест Райдинг са истински господа и дами. Те могат да се разбунтуват само срещу превзетостта и суетната помпозност на лъжеаристократите.
След като влязоха през задната порта, младите дами преминаха през кухнята по пътя си към вестибюла. Мисис Прайър се спусна тичешком по дъбовите стъпала, за да ги посрещне. Изглеждаше много разтревожена — естествената руменина на лицето й сега бе преминала в бледност, а обикновено спокойните й, макар и плахи очи в този момент блуждаеха тревожно. Но тя не се впусна в бурни възклицания, не ги заля със забързан поток от думи за това, което се бе случило. Най-силното й вълнение бе поизбледняло с часовете на нощта, а утрото я изпълваше само с чувство на недоволство от самата себе си, че не бе в състояние да си наложи малко повече твърдост и хладнокръвие, които бяха много по-уместни в случая.
— Известно ви е — започна мисис Прайър с треперещ глас и с възможно най-съзнателното усилие да избегне преувеличаването в това, което щеше да каже, — че група бунтовници са нападнали снощи тъкачницата на мистър Мур. Шумът от стрелбата и безредиците се чуваше много ясно и никой от нас не мигна цяла нощ. Сама не зная как дочаках утрото. Още при първите слънчеви лъчи в двора започнаха да влизат и излизат хора; прислугата се обърна към мен за наставления и нареждания, а това съвсем не бе според моите възможности. Мисля, че мистър Мур е изпратил хора да получат провизии за войниците и другите мъже, които са участвували в защитата, както и превръзки за ранените. Не можех да поема отговорността да давам заповеди и да вземам мерки. Страхувам се, че подобно закъснение може да е навредило в някои от случаите, но това тук не е мой дом. Вие отсъствувахте мила мис Кийлдар — какво можех да направя?
— Никакви провизии ли не са изпратени? — попита Шърли, а лицето и до този момент ясно, благосклонно и спокойно дори когато бе хокала допреди малко млекарите, изведнъж пламна и притъмня.
— Мисля, че не, мила моя.
— И нищо за ранените — превръзки, вино, чаршафи — така ли?