— Липсват ми самоувереност и решителност — каза тя най-накрая. — Никога не съм притежавала тези качества и въпреки това мисля, че мис Кийлдар досега би трябвало добре да е опознала характера ми, да е разбрала, че аз винаги изпитвам болезнена необходимост да постъпвам правилно, да правя добро. Способността ми да вземам решения бе поставена на необикновено изпитание и това ме обърка, особено след тревогите на изминалата нощ. Не бях в състояние да се осмеля да взема бързо решение вместо друг, но се надявам, че липсата ми на твърдост няма да има някакви сериозни последици.
На вратата леко се почука, след което тя се отвори наполовина.
— Каролайн, елате тук — тихо каза един глас.
Мис Хелстоун излезе. В коридора стоеше Шърли с вид на каещо се, засрамено и притихнало дете.
— Как е мисис Прайър? — попита тя.
— Доста помръкнала — отвърна Каролайн.
— Постъпих много зле с нея, много непочтително и неблагодарно — каза Шърли. — Колко невъзпитано бе от моя страна да се нахвърля върху нея по такъв начин, и то за нещо, за което тя няма никаква вина, а само е проявила малко повече съвестност. Но сега искрено съжалявам за постъпката си — предайте и това и я попитайте може ли да ми прости.
Каролайн изпълни заръката с огромно удоволствие. Мисис Прайър се надигна и се приближи до вратата. Тя ненавиждаше необузданото държане и се ужасяваше от него както всички скромни хора. Успя само да изрече с потрепващ глас:
— Влезте, мила моя.
Шърли влетя в стаята, сграбчи с ръце гувернантката си и докато сърдечно я целуваше, изрече:
— Знаете, че трябва да ми простите, мисис Прайър. Няма да мога да живея, ако между нас има неразбирателство.
— Няма какво да ви прощавам — бе отговорът. — Нека да забравим това, ако разрешите. От цялата работа стана още по-ясно, че изобщо не съм способна да направя нещо в трудни моменти.
Това болезнено чувство щеше да остане в съзнанието на мисис Прайър и никакво усилие от страна на Шърли или Каролайн не бе в състояние да го заличи. Тя можеше да прости на съгрешилата си питомка, но не и на своята невинност.
Мис Кийлдар, чиято съдба през цялата сутрин бе да е необходима навсякъде, след малко отново бе повикана долу. Първият посетител бе пасторът, който беше посрещнат с вълнение и с още по-голямо вълнение порицан. Той бе подготвен и за двете, а тъй като бе в отлично състояние на духа, прие и двете еднакво добре.
По време на краткото си посещение мистър Хелстоун съвсем забрави да попита за племенницата си — бунтът, бунтовниците, тъкачницата, съдиите и наследницата го вълнуваха твърде много, за да се сети за своята родственица. Той спомена за собственото си участие, както и за това на курата, в защитата на тъкачницата.
— Върху главите ни ще се изсипе фарисейският гняв заради участието ни в това дело — каза той, — но аз ще се опълча срещу всеки клеветник. Отидох там само за да подкрепя законността, да изпълня дълга си на мъж и британец — склонен съм да оприлича тези два образа с образите на свещеника и на левита, в най-възвишеният им смисъл. Вашият наемател Мур — продължи той — спечели одобрението ми. Не бих могъл да си представя по-хладнокръвен, нито пък по-решителен командир от него. Освен това този човек прояви проницателност и здрав разум — първо, като се показа напълно подготвен за последвалото събитие, а подир това, когато добре обмисленият план му донесе успех, като съумя да използува победата си така, че да не опетни името си. Сега някои от съдиите са доста уплашени и както всички страхливци на тяхно място искат да проявят жестокост. Мур ги усмирява с възхитително благоразумие. Доскоро той не се ползуваше с особено добро име в околността, но запомнете думите ми — общественото мнение ще се обърне сега в негова полза, хората ще разберат, че досега не са го оценявали достатъчно, и ще побързат да поправят грешката си. А когато Мур осъзнае, че хората са склонни да признаят неговите достойнства, изражението му ще стане много по-приветливо от онова, с което ни удостояваше досега.
Тъкмо когато мистър Хелстоун възнамеряваше да добави към речта си няколко полушеговити, полусериозни предупреждения към мис Кийлдар във връзка със слуховете за пристрастността й по отношение на нейния надарен наемател, едно позвъняване на вратата оповести пристигането на нов посетител, като осуети добронамерената му задявка. А когато се появи самият посетител, който бе един белокос възрастен господин с войнствено изражение и надменен поглед — с две думи, това бе нашият стар познайник и стар враг на пастора, мистър Йорк, — свещеникът левит грабна шапката си и след като отправи възможно най-краткото «сбогом» към мис Кийлдар и възможно най-сдържаното кимване към госта й, си замина, без да се бави нито секунда повече.