«Стига!» — бе собственият й строг отговор, но утешителният глас и думите, които той нашепваше, й доставяха радост.
Мис Мур навярно бе зърнала от прозореца проблясването и шумоленето на бялата рокля още докато Каролайн се бе провирала между клоните на градинските храсти, защото излезе да я посрещне на входа. Както обикновено тя вървеше изправено, стегнато и мудно — никога не позволяваше на привързаността или възбудата да нарушат достойнството на движенията й. Но мис Мур с усмивка на уста посрещна радостта на питомката си, целувката й и нейната нежна и топла прегръдка. Тя я въведе вътре с внимание — полуизмамена и изцяло поласкана. Полуизмамена! Ако това не бе така, то най-вероятно тя щеше да й посочи вратата, а след това да я затвори след нея. Ако напълно съзнаваше кой точно бе виновникът за по-голямата част от тази детинска радост, Хортенз сигурно щеше едновременно да се възмути и разгневи. Сестрите не обичат, когато млади девойки се влюбват в братята им — това изглежда ако не дръзко, то поне глупаво, проява на слабост, заблуда, нелепа грешка. Самите те не обичат братята си, колкото и силна сестринска привързаност да изпитват към тях, а мисълта, че други биха могли да ги обичат, ги отблъсква, сякаш са прочели блудкав любовен роман. Накратко казано, първото им чувство, породено от подобно откритие (както става с мнозина родители, установили, че децата им са влюбени), е това на нетърпимост и презрение. Благоразумието — ако са разумни хора — променя след време това лъжовно чувство, но ако са лишени от разум, нещата не се променят и тогава снахата е мразена докрай.
— Сигурно очаквахте да ме заварите сама, съдейки по писмото ми — отбеляза мис Мур, докато съпровождаше Каролайн до гостната. — Само че аз го писах сутринта, а от обед насам имам компания.
Когато Хортенз отвори вратата, пред очите на Каролайн се разкри следната картина — креслото пред камината бе затрупано от алените дипли на една пищна рокля, над която с достойнство се мъдреше шапка, по-внушителна и от корона. Тази шапка не бе пристигнала тук покрита с боне — не, тя бе донесена в огромна чанта или по-точно в средно голям балон от черна коприна, чийто зейнал отвор се придържаше от балена. Краищата или по-скоро къдрите на шапката стърчаха на около двадесет сантиметра от лицето на собственицата си. Панделката, чиито краища се виеха живописно около главата, бе завързана на две огромни фльонги. Самата панделка беше в голямо количество, дори бих казала в извънредно голямо количество. Шапката красеше главата на мисис Йорк и бе нейна неотменима собственост; пищната рокля също принадлежеше на тази дама и й отиваше в не по-малка степен.
Тази едра дама бе наминала по приятелски на чаша чай. Това бе голяма и рядка проява на благосклонност — все едно кралицата да отиде на посещение без покана, за да сподели това, с което господ е благословил трапезата на някой от нейните поданици. Мисис Йорк не бе в състояние да прояви по-висока степен на благоволение — тя, която по принцип ненавиждаше ходенето по гости и визитите на чай, като заклеймяваше с прозвището «клюкарка» всяка девойка или омъжена жена от околността.
Нямаше никаква грешка обаче — мис Мур бе нейна любимка и мисис Йорк бе доказвала този факт повече от един път: доказвала го бе, когато се бе спирала, за да поговори с нея в църковния двор в някой неделен ден, като я бе канила, почти гостоприемно, да я посети в Брайърмейнс; доказа го и днес с височайшето благоволение да й направи лична визита. Според собственото й обяснение причините за нейното предпочитание бяха, че мис Мур била жена с достойно поведение без ни най-малка проява на непочтеност в речта и държането си, а освен това, тъй като била чужденка, сигурно се нуждаела от приятелска подкрепа. Вероятно тя можеше да добави още и това, че семплият й вид, непретенциозното и безупречно до педантичност облекло и мудните й, лишени от привлекателност маниери за нея бяха допълнителна препоръка. Поне едно бе сигурно — жените, които се отличаваха с противоположните качества, а именно красота, жизнерадостно поведение и елегантен вкус в облеклото, много често се разминаваха с нейното одобрение. Това, което караше мъжете да се възхищават от нежния пол, срещаше в очите на мисис Йорк укор, а това, което те подминаваха и презираха, се радваше на нейната подкрепа.