— Изпратих Фани до Фийлдхед, за да ми донесе някои неща, които ще са ми необходими за по-дълъг престой тук. Желанието ми е да остана с вас, докато състоянието ви се подобри. Чичо ви бе така добър и ми разреши да се грижа за вас. А вие съгласна ли сте, Каролайн?
— Съжалявам, че се нагърбвате с подобни грижи, и се чувствувам толкова зле, но не мога да събера сили да ви откажа. За мен ще бъде огромна подкрепа, ако вие сте у дома, ако мога да ви виждам в стаята си. Но не се заробвайте с мен, мила мисис Прайър — Фани е чудесна болногледачка.
Навела се над малката бледа страдалка, в този момент мисис Прайър прибираше косите й под шапката и внимателно повдигаше възглавницата. Докато се грижеше така за болната, Каролайн с усмивка надигна лице и я целуна.
— Имате ли болки? Сега по-добре ли ви е? — бе въпросът, който самоназначилата се болногледачка зададе с нисък и загрижен глас, докато приемаше ласката.
— Струва ми се, че съм почти щастлива.
— Искате ли да пийнете нещо? Устните ви са напукани.
Тя поднесе една чаша с освежаващо питие към устните й.
— Днес яли ли сте нещо, Каролайн?
— Не мога да ям.
— Но апетитът ви скоро ще се възвърне — той трябва да се възвърне, моля се на бога това да стане!
Когато й помагаше да легне отново, мисис Прайър я обгърна с ръце и сякаш без да иска, с движение, което по-скоро изглеждаше неволно, тя я притисна към сърцето си и за миг я подържа така.
— Просто не ми се иска да оздравявам, за да мога да ви задържа завинаги — каза Каролайн.
Мисис Прайър не се усмихна на тези думи — по лицето й премина някакъв трепет и й бяха необходими няколко минути, за да го потисне.
— Вие сте свикнала повече с Фани, отколкото с мен — отбеляза тя след малко. — Струва ми се, че моите грижи ще изглеждат непривични и натрапчиви.
— В никакъв случай. Те са съвсем естествени и ми носят голямо облекчение. Сигурно сте свикнали да се грижите за болни — толкова безшумно се движите из стаята, говорите толкова тихо и толкова нежно ме докосвате.
— Аз не притежавам сръчност за нищо, мила моя. Често можете да ме сметнете за непохватна, но никога за небрежна.
И наистина тя не бе небрежна. От този час за Фани и Елайза не съществуваха задължения в стаята на болната — тази стая се превърна във владение на мисис Прайър. Единствено тя се грижеше за болната в нея, живееше там ден и нощ. Пациентката понечи да окаже някаква съпротива — отначало не много силна, а не след дълго никаква. Сега самотата и унинието изчезнаха, а мястото им на леглото до нея заеха закрилата и облекчението. Каролайн и болногледачката й се съединиха в необикновен съюз. Каролайн не бе от хората, които лесно изискват или получават грижи, а мисис Прайър при обикновени обстоятелства не притежаваше нито навика, нито изкуството да изпълнява дребни задължения. Но всички тези неща сега биваха отминавани с лекота и при това толкова естествено, че пациентката вече жадуваше да се грижат за нея със същата сила, с която болногледачката й желаеше да върши това — никакъв признак на умора у последната не принуждаваше първата да си помисли, че трябва да изпитва някакво безпокойство. Всъщност нямаше никакви особено тежки грижи, но на една наета болногледачка те едва ли биха се сторили леки.
Странно бе, че въпреки всички тези грижи у болната девойка не настъпваше никакво подобрение. Нещата продължаваха постарому — тя се топеше като сняг при топъл повей на вятъра, вехнеше като цвете, непоръсено от капка дъжд. Мис Кийлдар, чийто ум рядко беше спохождан от мисли за опасности или смърт, отначало никак не се уплаши за приятелката си, но забелязала как при всяко нейно посещение болната чезнеше все повече и повече, тревогата се загнезди в сърцето й. Тя отиде при мистър Хелстоун и така разпалено разкри пред него мислите си, че поне успя да принуди този господин да признае сериозността на положението, в което се бе озовала племенницата му, и да престане да смята случая за пристъп на обикновена мигрена. Когато мисис Прайър дойде и смирено го помоли за лекар, той и отвърна, че щял да повика и двама, ако е необходимо. Пристигна само един, но думите му бяха загадъчни като предсказанията на някой ясновидец — той оповести нещо неразбираемо, чийто най-общ смисъл бе, че бъдещето щяло да разсее загадката; написа няколко рецепти, даде няколко наставления — всичко това от пиедестала на непоклатимия си авторитет, — прибра парите в джоба си и си замина. Вероятно много добре съзнаваше, че едва ли може да бъде от полза, но не искаше да го признае.