Във вълнението си мисис Прайър, без да иска, леко опъна копринената връвчица — спящата девойка се сепна и се събуди. Обикновено мислите й в момент на пробуждане бяха някак разпилени, а погледът й — блуждаещ. Тя се надигна едва-едва и извика тъй, сякаш бе в лапите на някакъв кошмар:
— Не ми го отнемай, Робърт! То е последната ми утеха — позволи ми да си го запазя. На никого не съм казвала чия е тази къдрица и на никого не я показвам.
Мисис Прайър вече се бе скрила зад завесата. Облегната силно назад в едно дълбоко кресло до леглото, тя не можеше да бъде видяна. Каролайн обходи с поглед стаята и помисли, че е празна. Докато разпилените и мисли бавно се възвръщаха подобно на изнурени птици, свили криле, за да кацнат на нерадостния бряг на съзнанието й, Каролайн остана с впечатлението, че е сама в празнотата и безмълвието на стаята си. Още не се бе съвзела — вероятно никога повече нямаше да притежава самообладанието и хладнокръвието на здравия човек. А може би този свят, в който живееха силните и преуспяващите, вече се бе изплъзнал завинаги изпод нозете й — поне така и се струваше напоследък. Когато бе здрава, никога не бе разсъждавала на глас, но сега думите започнаха да се ронят от устните й, без сама да забележи.
«О! Трябва да го видя още веднъж, преди всичко да е свършило — небето трябва да ми помогне за това — простена тя. — Дано бог ме дари с тази малка утеха, преди да умра! — бе скромната й молба.
Но той не ще узнае, че съм болна, преди да съм си отишла от този свят. И ще дойде, когато вече са ме положили в ковчега, а аз ще бъда безчувствена, студена и вдървена. Какво ще изпитва тогава отлитналата ми душа? Дали ще може да види или разбере какво става с плътта? Може ли духът по някакъв начин да влезе във връзка с живите? Могат ли мъртвите да посещават онези, които са оставили след себе си? Могат ли природните елементи да бъдат посланици на безплътния дух? Ще ме отведат ли вятърът, водата, огънят при Мур? Нима не означава нищо, че понякога вятърът сякаш говори съвсем отчетливо, че пее тъй, както съм го чувала да пее напоследък в нощта, или минава покрай прозореца с ридание, сякаш плаче за мъка, която тепърва ще настъпи? Нима не е понесъл в себе си нищо, нима нищо не му вдъхва душа? Но нали той ми подсказа една вечер думи — от него се лееше песен, която можех да запиша, само че бях уплашена и не посмях да стана, за да потърся хартия и молив в тъмнината. Какво е това електричество, за което говорят — чиито промени ни карали да се чувствуваме добре или зле, чиято липса или излишество били вредни, а равновесието му съживявало? Какви са всички тези влияния, които ни заобикалят в атмосферата и докосват нервите ни така, сякаш са опънати струни на музикален инструмент, като изтръгват от тях ту прекрасен акорд, ту писък, ту ликуваща радост или най-тъжен вопъл? Къде е другият свят? Какво е другият живот? Но защо ли питам? Нима нямам причина да мисля, че стрелките на моя часовник се движат прекалено бързо, за да наближат часа, в който всички тайни ще бъдат разбулени? Нима не зная, че Великото тайнство ще ме сполети преждевременно? О, Велик дух, ти, на чиято доброта се доверявам, ти, към когото още от ранно детство съм се обръщала с молитви ден и нощ като към мой баща, подкрепи слабото творение на своите ръце! Дай ми сила за изпитанието, от което се ужасявам и през което трябва да премина! Помогни ми! Дай ми търпение! Дай ми, о, дай ми ВЯРА!»
Тя се свлече върху възглавницата. Мисис Прайър съумя да напусне стаята незабелязано, като скоро след това влезе със спокоен вид, сякаш не бе чула нито дума от този странен монолог.
На следния ден дойдоха няколко посетители. В околността се бе разчуло, че състоянието на мис Хелстоун се е влошило. Пристигна мистър Хол със сестра си. След като прекараха известно време в стаята на болната, и двамата я напуснаха със сълзи на очи. Те бяха намерили Каролайн много по-променена, отколкото очакваха. Дойде и Хортенз Мур. Каролайн като че ли се оживи от присъствието й и я увери с усмивка, че не е толкова сериозно болна. Разговаря с нея доста бодро, макар и с тих глас. Докато беше с мис Мур, вълнението поддържаше аления цвят на лицето й и тя изглеждаше по-добре.