— Как е мистър Робърт? — попита мисис Прайър, когато Хортенз взе да се приготвя за тръгване.
— Беше много добре, когато замина.
— Замина? Значи е напуснал дома си, така ли?
Тогава последва обяснението, че някакво известие от полицията във връзка с бунтовниците, които той преследваше, го принудило тази сутрин да замине за Бърмингам и вероятно щял да отсъствува около две седмици.
— Той знае ли, че мис Хелстоун е много болна?
— О, не. Мислеше като мен, че това е само някаква по-сериозна настинка.
След това посещение мисис Прайър се постара да не се приближава до леглото на Каролайн в продължение на около час — тя чуваше плача й и не смееше да погледне сълзите й.
Привечер й донесе чай. Отваряйки очи след краткотрайна дрямка, Каролайн се взря в болногледачката си с блуждаещ поглед.
— Долових уханието на орлови нокти откъм долината в това лятно утро — каза тя, — когато стоях до прозореца на кантората.
Непонятни думи като тези, изречени от пребледнели устни, са способни да пронижат любещото сърце на слушателя по-дълбоко и от стоманено острие. Вероятно те звучат романтично в книгите, но в истинския живот причиняват само мъка.
— Мила моя, познавате ли ме? — попита мисис Прайър.
— Влязох вътре, за да повикам Робърт за закуска… бях с него в градината… той ме помоли да си отида… обилната роса е освежила цветята… прасковите зреят.
— Мила моя! Мила моя! — отново и отново повтаряше мисис Прайър.
— Помислих, че е ден… много след изгрев — слънце… изглежда тъмно… няма ли луна?
Току-що изгрялата луна бе застинала над Каролайн, кръгла и голяма, и я галеше с нежната си светлина; понесла се в дълбокото синьо пространство, тя отправяше към нея безоблачния си взор.
— Значи не е сутрин? И аз не съм в къщичката в клисурата? Кой е това? Виждам някого до леглото си.
— Това съм аз, вашата приятелка, вашата болногледачка, вашата… Отпуснете глава на рамото ми, съвземете се. — И после с по-тих глас: — О, боже! Смили се! Дай й живот, а на мен сила! Изпрати ми смелост, подскажи ми нужните слова!
Няколко минути изминаха в мълчание. Пациентката лежеше безмълвна и неподвижна в треперещите ръце, върху развълнуваната гръд на болногледачката.
— Сега съм по-добре — прошепна най-сетне Каролайн, — много по-добре. Зная къде се намирам — до мен е мисис Прайър. Сънувах, а когато се пробудя след някой сън, говоря; болните често правят така. Как бързо бие сърцето ви, госпожо! Не се страхувайте.
— Това не е страх, дете, а само известна тревога, която ще премине. Донесох ви малко чай, Кари — чичо ви го приготви сам. Чували сте го вероятно да казва, че може да приготвя чай по-добре, от която и да е домакиня. Опитайте го. Той се тревожи, че се храните толкова малко. По-доволен щеше да бъде, ако имахте по-добър апетит.
— Жадна съм — дайте ми да пия.
Тя отпи енергично.
— Колко е часът, госпожо? — попита девойката.
— Минава девет.
— О! Предстои ми дълга нощ. Чаят ми даде сили — ще се изправя.
Мисис Прайър я повдигна и подложи възглавниците зад гърба й.
— Слава богу! Невинаги съм толкова унила, болна и безнадеждна. Следобедът не ми донесе нищо добро, откакто Хортенз си отиде, но може би вечерта ще бъде по-хубава. Нощта е чудесна, нали? Луната грее така ясно.
— Наистина е чудесна — една прекрасна лятна нощ. Старата църковна камбанария блести, сякаш е от сребро.
— А църковният двор спокоен ли е?
— Да, както и градината — по листата блести роса.
— Виждат ли се много високи бурени и коприва между гробовете, или те са покрити с трева и цветя?
— Виждам затворени цветове на маргаритки, които блестят като перли върху някои от могилите. Томас е окосил лапада и избуялата трева и е почистил всичко.
— Винаги съм обичала да се прави това — човек успокоява съзнанието си, когато види, че всичко е подредено. Предполагам, че луната осветява вътрешността на църквата със същата мека светлина, както и тази стая. Лъчите й сигурно проникват през източния прозорец и падат върху паметника на Хелстоун. Когато затворя очи, като че ли виждам върху белотата на мрамора черните букви, с които е изписан епитафът на клетия ми баща. Под него има достатъчно място и за други надписи.
— Уилям Фарън дойде да се погрижи за цветята тази сутрин. Страхуваше се да не бъдат занемарени, тъй като сега не сте в състояние да се грижите за тях. Отнесе две от любимите ви растения у дома си, за да ги наглежда.