— Виждате ли — отбеляза Каролайн с извинителен тон, — неговите чувства са толкова често наранявани, че това го кара да бъде неприветлив.
— Виждате ли — гневно отвърна Шърли, — той е тема, по която вие и аз винаги ще се караме, ако я обсъждаме често. Затова я забравете веднъж завинаги.
«Предполагам, че се е държал така неведнъж — помисли си Каролайн, — и това е причината Шърли да не допуска никаква близост помежду им. И все пак се учудвам, че тя не взема под внимание характера му и обстоятелствата. Учудва ме още и това, че не и се нравят неговата скромност, мъжественост и естествена искреност. Не помня да съм виждала Шърли толкова неучтива и раздразнителна.»
Устните сведения на двама от приятелите на Каролайн за характера на братовчед й засилиха благоприятното и мнение за него. Уилям Фарън, чийто дом Луис Мур бе посетил в компанията на мистър Хол, го обяви за «истински джентълмен» — нямало друг като него в Брайърфийлд и той, Уилям, бил готов да направи всичко за него. «Нали видях как децата го харесаха, а жена ми го одобри начаса — този човек още щом влезе в някоя къща, и дечурлигата веднага се натрупват около него, сякаш дребосъците разбират по-добре от възрастните що за стока са хората.»
В отговор на въпроса на мис Хелстоун какво е мнението му за Луис Мур, мистър Хол отвърна без колебание, че това бил най-добрият човек, когото бил срещал, откакто бил напуснал Кеймбридж.
— Но той е толкова затворен — възпротиви се Каролайн.
— Затворен! Та той е най-добрият компаньон в света! От думите му блика необикновен, кротък и оригинален хумор. Нито един излет досега не ми е доставял по-голямо удоволствие от онзи, който направихме с него до езерата. Умствените дарби и схващанията му толкова превъзхождат тези на околните, че за всеки е полезно да изпита влиянието им. А що се отнася до характера и природата му, мога да заявя, че са прекрасни.
— Във Фийлдхед той изглежда доста затворен в себе си и, струва ми се, си е спечелил славата на мизантроп.
— О! Мисля, че там той не е на мястото си. Просто положението му е малко неестествено. Семейство Симпсън са хора достойни за уважение, но едва ли могат да го разберат. Те отдават прекалено голямо значение на благоприличието и общоприетите норми, които са съвсем чужди на Луис.
— Струва ми се, че той не допада особено на мис Кийлдар.
— Тя не го познава, тя просто не го познава. Иначе притежава достатъчно разум, за да отдаде заслуженото на достойнствата му.
«Възможно е да не го познава» — помисли си Каролайн и с това предположение се опита да си обясни необяснимото поведение на Шърли.
Но подобно елементарно разрешение на загадката не издържа дълго време — скоро Каролайн бе принудена да се откаже от него и предубедеността на мис Кийлдар към Луис Мур остана без обяснение.
Един ден тя се озова в учебната стая заедно с Хенри Симпсън, който бързо я бе спечелил с дружелюбното си и приветливо отношение. Момчето майстореше нещо — недъгът му го бе накарал да се привърже към по-заседнали занимания. Хенри бе започнал да рови из писалището на учителя си за парче восък или корда, които му бяха необходими за работата. Мур отсъствуваше в този момент. После се оказа, че мистър Хол го бе поканил на една по-дълга разходка. Хенри не успя веднага да намери каквото му беше необходимо и започна да претърсва чекмедже след чекмедже. Най-сетне, след като отвори едно вътрешно чекмедже, вместо на кълбо корда или пък на бучка пчелен восък той попадна на един неголям вързоп от малки тетрадки с пъстри корици, привързани с ширит. Хенри им хвърли един поглед.
— Какви боклуци държи мистър Мур в писалището си! — каза той. — Надявам се, че моите тетрадки за упражнения няма да бъдат пазени така грижливо.
— Какво е това?
— Стари тетрадки.
Момчето подхвърли пакета към Каролайн. Отвън той изглеждаше толкова грижливо направен, че разпаленото й любопитство я подтикна да го разгледа и отвътре.
— Ако наистина са само стари тетрадки, предполагам, че мога да ги отворя?
— О, да, разбира се. Писалището на мистър Мур е наполовина мое, защото той ми позволява да държа всякакви неща в него — аз ви разрешавам.
Оказа се, че тетрадките съдържат съчинения на френски език, написани с особен, но стегнат почерк, който бе изключително ясен и четлив. Почеркът бе познат. Каролайн почти не се нуждаеше от името, изписано в края на всяко съчинение, за да отгатне чии бяха тези тетрадки. При все това то я изненада: Шърли Кийлдар, Симпсън Гроув, след това названието на едно южно графство и дата отпреди четири години.