Мистър Йорк, постоянният посетител на тези гощавки, наблюдаваше поведението на младия си приятел с нарастващо задоволство. Ако нещо можеше да раздразни нрава му или да събуди презрението му повече от всичко останало, това бе да види човек, оглупял от ласкателства или пък опиянен от слава. Ако имаше нещо, което да действува като балсам на сърцето му, това бе видът на някоя важна за обществото личност, която е неспособна да се наслади на известността си; казвам неспособна, защото проявата на презрение в подобни случаи само би раздразнила мистър Йорк, а онова, което усмиряваше неспокойния му дух, бе безразличието.
Робърт наистина представляваше приятна гледка за мистър Йорк — облегнал се назад в стола си, той седеше безмълвен и почти враждебен, докато текстилците и производителите на одеяла възхваляваха храбростта му и превъзнасяха делата му, като мнозина от разказвачите изпъстряха ласкателствата си с груби обиди по адрес на работниците. В сърцето на мистър Йорк зрееше приятното убеждение, че тези прекалени хвалби карат Мур да се чувствува засрамен и го принуждават да изпитва известно презрение към себе си и своите занимания. Лесно е да се усмихваме на оскърбления, на укори и клевети, но е страшно мъчително да слушаме хвалебствията на тези, които презираме. Често пъти Мур със светнало лице бе отправил взор отвъд хорското множество, извисен над побеснялата неприятелска тълпа, бе изправял гърди срещу бурята на омразата с рицарска осанка и пламенна душа, но главата му клюмна под грубите ласкателства на търговците и той измъчено се свиваше пред поздравленията им.
Йорк не се сдържа и го попита не му ли допадат неговите поддръжници и не смята ли, че правят чест на каузата му.
— Ала е жалко, момко — добави той, — че не успяхте да окачите на въжето онези четирима окаяници. Ако бяхте направили това, представителите на дворянството тук щяха да изтръгнат конете от колата ви, да впрегнат в нея двадесет магарета и да ви довлекат в Стилброу като истински победител.
Скоро Мур остави виното си, отдели се от компанията и потегли към къщи. След по-малко от пет минути мистър Йорк го последва и двамата, яздейки заедно, напуснаха пределите на Стилброу.
Рано бе да се прибират у дома си, но пък денят бе вече доста напреднал — последният слънчев лъч бе изчезнал от краищата на облаците, а октомврийската нощ хвърляше върху земята своите все по-плътни сенки.
Мистър Йорк — умерено развеселен от умереното количество вино, доволен, че вижда младия Мур отново в Йоркшир и че той ще му бъде другар по време на дългия път към дома — обсеби по-активната роля в разговора. Спомена накратко и с насмешлив тон за съдебните процеси и присъдите, след това премина към местните клюки и не след дълго войнствено се зае с личните дела на Мур.
— Боб, предполагам, че загубихте, но си го заслужавате. Фортуна се бе влюбила във вас и ви бе отредила най-голямата награда — двадесет хиляди лири. От вас се искаше само да протегнете ръка и да ги вземете. А какво направихте вие? Наредихте да оседлаят коня ви и отидохте да ловувате в Уорикшир. Вашата възлюбена — имам предвид Фортуна — се оказа извънредно отстъпчива. Тя каза: «Ще му простя, млад е още.» И чака като някоя статуя на Търпението, докато траеше гонитбата и опасният улов бе сложен в торбата. Очакваше, че тогава вече ще се върнете и ще бъдете добро момче — все още пазеше за вас най-голямата на града. Но остана безкрайно учудена, както впрочем и аз, когато видя, че вместо да препуснете презглава към къщи, за да положите в нозете й спечелените лаври, вие спокойно се качихте в дилижанса и заминахте за Лондон. Какво сте правили там — един дявол знае. Предполагам, че нищо друго, освен да седите оклюман по цял ден. Лицето ви никога не е било бяло като лилия, ала сега е зелено като маслина. Не сте вече тъй привлекателен, какъвто бяхте, човече.
— И кой ще вземе наградата, за която толкова много говорите?
— Ами един баронет, това е то. Не храня никакво съмнение, че сте я загубили — преди още да настъпи Коледа, тя ще бъде вече лейди Нанъли.
— Хм! Нищо чудно.
— А не трябваше да става така. Ама че сте глупак! Кълна се, че тя можеше да бъде ваша!
— Какво ви кара да мислите така, мистър Йорк?
— Всичко. Искрата в очите й, руменината по бузите й. Колчем се споменеше името ви, лицето й цялото пламваше, макар обикновено да е бледо.