— Ужасен език! Дъщерите ми не трябва да общуват повече с вас, мис Кийлдар, това е извънредно опасно. Само ако ви познавах малко по-отрано… но колкото и странна да ми изглеждахте, никога не съм допускал…
— Е, сър, започвате ли да съзнавате, че е безсмислено да чертаете планове за мен? Че по този начин само посявате вятър, за да пожънете вихър? Ще помета покритите ви с паяжина намерения от пътя си, за да мога да мина, без да се изцапам. Обладана съм от решимост, която не можете да разколебаете: единствено сърцето и разумът ми ще определят на кого да дадат ръката ми — и само те. Трябва най-сетне да разберете това.
Мистър Симпсън започваше да се обърква.
— Ушите ми никога не са чували такъв език! — повтаряше си той отново и отново. — През целия ми живот никой не се е обръщал по този начин към мен, никой не ме обиждал така.
— Доста сте объркан, сър. Може би е добре да се оттеглите, в противен случай ще го сторя аз.
Той бързо се надигна.
— Трябва да напуснем този дом. Незабавно трябва да се приготви багажът.
— Не притеснявайте леля и братовчедките ми, дайте им време.
— Никакви разговори повече — тя е лишена от всякакво чувство за приличие.
Той се отправи към вратата, но се върна за носната си кърпа. Изтърва кутийката си с енфие, но остави съдържанието й разпиляно на пода и се изниза навън. Тартар лежеше пред вратата и мистър Симпсън едва не се просна върху него — раздразнен до краен предел, той отправи ругатня към кучето и възнагради с неласкав епитет господарката му.
— Бедният мистър Симпсън! Хем е безсилен, хем се държи като грубиянин — продума Шърли на себе си. После добави: — Боли ме глава и съм уморена.
Тя облегна глава на една възглавница и възбудата й неусетно премина в покой. Един човек, който влезе в стаята след четвърт час, я намери заспала. Когато Шърли беше развълнувана, тя обикновено прибягваше до този естествен отдих, който винаги откликваше на зова й.
Влезлият се спря пред унесената в сън девойка и продума:
— Мис Кийлдар.
Вероятно гласът бе в съзвучие с някакъв сън, който владееше съзнанието й — той не я стресна и тя почти не се събуди. Без да отваря очи, Шърли само леко обърна глава, така че бузата и профилът, до този момент закривани от ръката й, вече можеха да се видят. Бе порозовяла, щастлива и полуусмихната, но миглите и бяха влажни — бе плакала в съня си, а може би преди още да заспи; няколко естествени сълзи се бяха отронили при изричането на онзи епитет. Не съществува мъж, нито жена, които винаги да са силни, винаги да са способни да понасят несправедливото мнение, обидните думи. Клеветата, дори и от устата на глупак, понякога наранява незащитени чувства. Шърли имаше вид на дете, което се е държало непослушно и е било наказано и вече са му простили и то се е успокоило.
— Мис Кийлдар — отново прозвуча гласът.
Този път той я събуди. Тя вдигна очи и видя до себе си Луис Мур — не в близост до нея, а застанал на около два метра, спрял сякаш внезапно.
— О, мистър Мур! — каза тя. — Уплаших се, да не би да е отново чичо ми. Ние се скарахме.
— Мистър Симпсън трябва да ви остави на мира — бе отговорът. — Нима не може да разбере, че още сте твърде слаба.
— Уверявам ви, че не откри у мен никакви признаци на слабост — не пролях нито една сълза докато той бе тук.
— Гласи се да лиши Фийлдхед от присъствието си — така поне казва. В момента дава нареждания на семейството си. Беше и в учебната стая, където сипеше заповедите си една след друга — предполагам, продължение на онези, с които е измъчвал вас.
— Вие с Хенри също ли ще заминете?
— Струва ми се, поне що се отнася до Хенри, че това бе смисълът на почти неразбираемите му наставления. Но утре може да промени решението си — той просто се намира в онова състояние, при което човек не може да разчита на постоянство от негова страна дори и за два последователни часа — съмнявам се дали ще си тръгне и след още няколко седмици. Към мен самия се обърна с няколко думи, които заслужават известно внимание и коментар от моя страна по-нататък, когато намеря време за това. В момента на неговото влизане бях зает с едно писмо, което получих от мистър Йорк — толкова зает, че малко рязко прекъснах разговора си с него и го оставих да беснее. Ето писмото, искам и вие да го видите. Отнася се за брат ми Робърт.